Марина и Сергей Дяченко

Марина и Сергей Дяченко са семейство украински писатели, сценаристи, пишещи в съавторство на руски и украински език в жанровете съвременна научна фантастика, фентъзи, приказки и др., успешно смесвайки няколко жанра в едно произведение. Живеят в Киев, Украйна.
Сергей Дяченко завършва факултета за сценаристи на ВГИК (Всероссийский государственный институт кинематографии) през 1980 г. (преди това е работил като учен, генетик, психиатър; кандидат на биологическите науки). Автор на сценарии на много художествени и документални филми, най-известните от които – документалния "Генетика и мы", "Звезда Вавилова", “Глад-33”, шестнайсетсерийния игрален тв сериал "Николай Вавилов".
Марина Дяченко завършва Киевския театрален институт през 1989 г. като театрална и кино актриса. Наричаща се още и Марина Шарашова тя започва литературната си кариера още преди да се научи да пише, на възраст около четири години с издадените в един-единствен екземпляр книги "Приказка за влака" и "Приключенията на крадеца". Имайки явна склонност към вербални еквилибристики постъпва в Киевския театрален институт, играе на сцената дори Дездемона, но никога не успява да се научи на “публично творчество”. Избягвайки светлините на прожекторите най-накрая намира убежище пред уютния екран на компютъра...

Стават семейство през 1993 г. И така събирайки се двамата съавтори образуват стройна система, но не на принципа “Орел, рак и щука”, а на принципа на катамарана: Опитай, обърни!
От тогава до сега пишат в съавторство и имат над 100 издадени авторски книги ( вкл. преводи и преиздания), в тираж повече от 1 млн. екземпляра, лауреати на много руски и международни литературни награди.
Ролята на трета опорна точка играе, удачно намерения, трети съавтор – котърака Дюшес, извършващ традиционен пробег по клавиатурата преди започването на всеки роман.

Първият им общ роман “Вратарят” (1994) е удостоен с приза "Кристална маса" на Клуба на любителите фантасти "Стар Трек" и приза за най-добър дебют на "Еврокон-96".
На общоевропейската конференция на фантастите “Еврокон-2005” в Глазгоу, Шотландия, след гласуване на представители от 24 страни, са признати за най-добри европейски писатели на фентъзи.
Сценаристи са на филмите “Обитаемият остров” (2008, 2009), “Векът на вещиците”(2009) и музикалния “Дива енергия”.
За “Обитаемият остров”, по едноименната книга на братя Стругацки, двамата написват девет варианта за сценарий, представяйки най-добрия на Фьодор Бондарчук.
Другите два сценария са по едноименни техни книги като “Дива енергия. Лана.” е фантастична приказка, написана под впечатление от творчеството на украинската певица Руслана и е посветен на нея. Романът е удостоен с премията “Бронзов кадуцей” (трето място) на фестивала “Звезден мост – 2006”
На практика всички техни романи, много повести и разкази са отличени с награди, последните от които:
През 2006 г. излиза първата част на приказния цикъл “Ключът от кралството” и продължението й “Думите на Оберон”, а също фантастико-психологическия роман “Альона и Аспирин”.
През март 2007 г. излиза романа “Vita Nostra”, който получава на фестивала за фантастика “Роскон / Интерпресскон / Еврокон-2008” наградата “Сигма-Ф”, първо място сред номинациите за роман на “Роскон” и отделна награда “Премия премий”, ставайки абсолютни лидер на фестивала по количество награди.
През март 2008 г. излиза романа “Медният крал”, който получава премията “Бронзов кадуцей” на фестивала “Звезден мост – 2008”

***
“Към кое направление във фантастиката причислявате вашето творчество?

Марина: - Когато се говори за “направление във фантастиката” винаги си представям нещо като октопод, размахващ пипала във всички “направления”. И ние сме оплетени в тези пипала - започваме уж с обикновена приказка, а после брутално променяме жанра, вече потънали в т. нар. социална фантастика. После уморени плюем на всичко и пишем славно фентъзи с работно заглавие "Магьосниците могат всичко”.

Сергей: - Аз лично кръстих нашия творчески метод "М-реализъм." Какво е това? Не се знае със сигурност. Някои могат да го разбират като "метареализъм", други като "магически". Най-близка за мен е дефиницията "Маринкин реализъм". Не мислете, че се подмазвам на съавтора си - тя и така ме обича. Просто всичко, което пишем, е преминало през призмата на душата й. От там идва романтизма, неувяхващия хуманизъм, вярата в едно по-добро бъдеще и бялата магия. Аз само развалям всичко това със своята психология, а понякога и психиатрия. Тя живее с идеали, а аз с белези.”

Из интервю за Журнал "Если", номер 10, 1999 г.

Приказка за златното петле