Пурпурът на балканските крале

Снимка: nolaimports.com
Чудя се защо този разказ на Саки, както и "Шкафът на миналите дни" (The Cupboard Of The Yesterdays) не са били преведени на български (аз поне не открих превод). Реших да го преведа. Извинявам се за възможните неточности и грешки в превода.
Шкафът на миналите дни

***



Луитполд Уолкенщейн, финансист и дипломат от малък, досаден и самомнителен мащаб, седна в любимото си кафене в световно известната Хабсбургска столица, пред Neue Freie Presse, чаша, гарнирано със сметана, кафе и неизменната чаша вода, които зализаното пиколо току-що беше донесло. В продължение на години, по-дълго от един кучешки живот, зализаното пиколо поставяше Neue Freie Presse и чаша кафе със сметана на неговата маса; в продължение на години той сядаше на едно и също място, под събиращия прах, препариран орел, който някога е бил жива, рееща се птица някъде из планините на Щирия, а сега прилича на чудовищен символ, с втора глава, прикачена върху шията и позлатена корона, здраво закрепена върху двата прашни черепа. Днес Луитполд Уолкенщейн чете само първата статия във вестника си, но я прочита отново и отново.

"Турската крепост в Кърк килисе е паднала... Сърбите, това е обявено официално, са превзели Куманово... Крепостта на Кърк килисе е загубена, Куманово, взето от сърбите, това са новините от Цариград, наподобяващи нещо като Шекспировите трагедии на царете... Взаимоотношенията на Адрианопол и Източния регион, където голямата битка вече е в ход, ще разкрият не само бъдещето на Турция, но и каква позиция и влияние трябва да имат балканските държави в света. "

В продължение на години, по-дълго от един кучешки живот, Луитполд Уолкенщейн е ангажиран с претенциите и стремежите на балканските държави над чашата кафе със сметана, което зализаните пикола му носят. Никога не пътува по на изток от конския панаир на Темесвар, никога не поема лично риск за среща с нещо по-отчаяно от заек или яребица, той си се представя като критичен оценител и арбитър на военната и национална мощ на малките страни, които обграждат монархията по границата й с Дунав. И неговата присъда е едно безмилостно презрение към малките усилия на слепия респект от големите батальони и пълните кесии. Над цялата сцена на Балканските територии и техните драматични истории се издига внушителната магия на думите "Велики сили" - дори по-величествено от техния тевтонски вариант "Die Grossmachte".

-2 –

Боготворейки властта, силата и парите, подобно на възрастна, изнервена жена, която се прекланя пред младежката енергичност, удобният, закръглен кафе-оракул се подиграва и презира амбициите на балканските кралчета и техните народи и отприщва срещу тях такава смес от странни звуци, която виенчани употребяват като допълнителен език за изразяване на мисли, които не са особено ласкави. Британските пътешественици са посетили балканските земи и съобщават велики неща за българите и за тяхното бъдеще, руските офицери са надникнали в тяхната армия и признават: "Това е нещо, с което трябва да се съобразяваме и не сме ние, които сме го създали, те сами са го направили." Но над чашите кафе и през дългите часове на игра на домино оракулът се смее и поклаща глава, дестилирайки житейската мъдрост в замъка си. Истината е, че Grossmachte не е успяла да заглуши ехото на военните барабани; големите батальони на Отоманската империя, ще трябва да проведат някои преговори, а след това ще говорят големите портфейли и големите заплахи на Силите, и последната дума ще бъде тяхна. Във въображението си Луитполд чува устремения напред тропот на червено проблясващите носачи на щиковете, отекващ през стария Балкан, вижда малките покрити с овчи кожи фигурки, изтласкани в техните селища, вижда величествения укор на говорителя на Силите нареждащ, подреждащ, възстановяващ, поставящ нещата отново по отредените им места, измитащ праха на конфликта. С ушите си чува ехтежа на военните барабани вече в друга посока, тропота на батальоните, които са по-големи, по-смели и с по-добри умения във военното изкуство, отколкото той счита че е възможно на такова място; очите му четат от колоните на вестника, с който е свикнал, предупреждение към Grossmachte, че те имат нещо ново за учене, нещо ново, с което да се справят, повече отколкото традицията позволява. "Великите сили ще имат не малко трудности при убеждаването на балканските държави в ненарушимостта на принципа, че Европа не може да позволи, каквато и да е ново деление на територията на Изток без нейното одобрение. Дори и сега, когато военната операция е все още неясна, има слухове за проект на фискалната общност, простиращ се по целите балкански земи и бъдещ конституционен съюз по модел на Германската империя. Това може би е само политическа слама разпиляна от вятъра, но е невъзможно да се пренебрегне мисълта за съюз на Балканските щати, командващ обща военна сила, с която Великите сили ще трябва да се справят... Хората, които проляха кръвта си по бойните полета и жертваха годните за въоръжение мъже на цяло едно поколение са готови да сключат съюз с техните роднини и няма да стоят повече в положение на зависимост от Великите сили или от Русия, а ще тръгнат по свой собствен път... Кръвта, която е пролята в този един-единствен ден дава за първи път истински цвят на пурпура на балканските крале. Великите сили не могат да пренебрегнат факта, че един народ, който вкусва победата няма да може се бъде отблъснат отново в рамките на бившите си граници. Турция загуби за един ден не само Кърк килисе и Куманово, но също и Македония."

- 3 -

Луитполд Уолкенщейн пие кафето си, но вкусът му, някак, бе изчезнал. Неговият свят, неговият надут, импозантен, заповядващ свят, внезапно се свива до ограничени размери. Големите портмонета и големите заплахи са безцеремонно избутани настрана; от сила, която той не може да проумее, не може да схване, но може да бъде грубо усетена от самосебе си. Величествените Цезари на Мамон и войнството им гледат намръщено надолу към битката и този, заради когото там умират няма да бъде поздравен, няма дори намерение за поздрав. Ще бъде наложен урок на учещите с неохота, урок на уважение към някои основни принципи и не малките, борещи се "щати" ще са тези, които ще преподават урока.

Луитполд Уолкенщейн не дочаква да се съберат всички играчи на домино. Всички те са чели статията във Freie Presse и има моменти, когато оракула намира своето най-голямо спасение в оттеглянето си от сферата на човешките въпроси.