сряда, 27 октомври 2010 г.

Из "Критикът като художник" - 2

Из "Критикът като художник" - 1

"Ърнест: Да... Мисля, че вече изчерпах въпросите си. Сега трябва да призная...
Джилбърт: О, само не казвай, че си готов да приемеш възгледите ми. Когато хората се съгласяват с мен, винаги имам чувството, че греша.
Ърнест: В такъв случай ще замълча. Но ще ти задам още един въпрос. Досега обяснява, че критиката е творчество. Какво е нейното бъдеще?
Джилбърт: Цялото бъдеще на културата е в ръцете й. От ден н ден сюжетите за творчество все повече губят от разнообразието и размаха си. Пестеливостта и мистър Уолтър Бизънт изчерпаха очевидното. Ако на творчеството изобщо е съдено да продължи съществуването си, това може да стане само при положение, че възприеме по-голям брой критически елементи, отколкото притежава в момента. Старите шосета и прашни друмища прекалено често биваха обхождани. Очарованието им бе изтъркано от ходилата на пътуващите и те загубиха свойството си постоянно да изглеждат по новому и да изненадват – незаменимите условия за романтика. Онзи, който днес иска да ни впечатли с белетристика, трябва или да ни предложи някакъв съвършено непознат фон на действие, или да ни отведе в най-затънтените кътчета на човешката душа. Към първото изискване в момента се придържа мистър Ръдиърд Киплинг. Докато броди из страниците на неговите "Равни разкази от стръмнините", човек изпитва чувството, че е седнал на някое палмово дърво и наблюдава живота през възхитителен калейдоскоп от вулгарни проблясъци. Ярките тонове на чаршиите заслепяват очите. Изтормозените второразрядни англоиндийци са в изящно несъответствие със заобикалящата ги среда. Липсата на стил у разказвача придава необикновен журналистически реализъм на разказите му. От литературна гледна точка мистър Киплинг е гений без амбиции. От житейска гледна точка той е журналист, който познава вулгарността по-добре от всички свои предшественици. Дикенс опозна одеянието и хумора й, мистър Киплинг – същината и сериозността й. Той е нашият пръв автопортрет по въпросите на второразрядното, през процепите на ключалки успява да съзре чудесни неща, а фонът на сюжетите му е истинско произведение на изкуството. Относно второто изискване имаме Браунинг и Меридит. Все още много предстои да се постигне в областта на интроспекцията. Хората често казват, че съвременната белетристика ставала прекалено патологична. Що се отнася до психологията, никога не е била достатъчно патологична. Досега едва докосвахме повърхността на душата и това е всичко. Във всяка непристъпна клетка на мозъка са струпани по-удивителни и зловещи неща от родените в мечтите на онези, които – подобно на автора на "Le Rouge e le Noir" ("Червено и черно")– са се домогвали да проследят душата до най-затънтените й скривалища и да заставят живота да изповяда най-драгоценните си прегрешения. Все пак количествено и неизпитания сюжетен фон има предел, тъй че е много вероятно по-нататъшното развитие на самоанализаторския навик да се окаже фатално за творческата способност, в името на която интроспекцията прави усилия да достави пресен материал. Лично аз съм склонен да мисля, че творчеството е обречено на гибел. Зародишът му се корени в твърде примитивен и естествен подтик. Както и да е, едно е сигурно – темите за творчество непрекъснато намаляват, докато за критика се увеличават ежедневно. За ума винаги ще съществуват нови състояния, нови становища. С напредъка на цивилизацията дългът да се наложи форма на хаоса пропорционално не отслабва. Никога не е имало епоха, когато критиката да е била по-необходима от днес. Само благодарение на нея човечеството ще съумее да осъзнае местонахождението си в момента."
Продължава >>

Няма коментари:

Публикуване на коментар