Шкафът на миналите дни

Саки

"По-осведомен за характера на случващото се на Балканите в края на ХІХ и началото на ХХ век е Хектор Хю Мънроу (Саки), който през 1902 г. е вече на Балканите и изпраща репортажи в английската преса за събитията на Балканите. Той е, който успява да отрази убийството на сръбския крал през 1903. Саки е автор на два разказа с чисто балканска тематика: Пурпурът на балканските крале и Шкафът на миналите дни. В изграждането на образите се проектира “байроновският копнеж по времето, когато всеки пътешественик лесно е могъл да се превърне във воин” (с. 192). И докато Шоу се опитва да осмее романтичната визия за войната, Саки се записва в армията (1914), за да открие “романтиката на една европейска война” (с. 195). И двата разказа, според наблюденията на Голдсуърди, се занимават с действителни лица и събития, представящи силно романтизирана представа за Балканите."
Из "Знаците на господството" от Албена Вачева


"Войната е нещо жестоко разрушително", каза Странника, пускайки вестника си на пода и гледайки замислено в празното пространство.
"Ах, да, наистина", каза Търговеца, отговаряйки с готовност сякаш това бе някаква абсолютна баналност, "като се замислиш за изгубените животи и крайници, за обезлюдените селища, за руините..."
"Нищо подобно нямах на ум", заяви Странника;. "Мислех си за тенденцията, с която съвременната война унищожава и изпраща в забвение много елементи на екзотиката и силните усещания, които са нейно основно оправдание и чар. Това е като огън, който брилянтно пламти за известно време и след това оставя всичко след себе си все по-черно и по-черно от преди. След всяка важна война в Югоизточна Европа в последно време се наблюдава свиване на пространството, сгъстяване на пространството на тази хронично нарушена територия, усилване на граничните линии, намеса на цивилизованата монотонност. Представете си какво ще се случи в края на тази война, ако османлията наистина трябва да бъде прогонен от Европа. "
"Да, това би било победа за каузата на доброто управление, предполагам", каза Търговеца.
"Но броите ли загубите?" каза другия. "Балканите отдавна са последната оцеляла кръпка от Вечните ловни полета на приключенията, детска площадка за страстите, които бързо атрофират поради липса на упражнения. В старите отминали дни имахме войните в Бенелюкс винаги пред нашите порти, така да се каже, и нямаше нужда да се ходи далеч от дома, в поразените от малария, диви земи, ако някой искаше да води живот в ботуши или на седло, и да има разрешение да убива и да бъде убит. Този, който желаеше да види живота имаше добрата възможност да види и смъртта по едно и също време. "
"Едва ли е правилно да се говори за убийства и кръвопролития по този начин", каза Търговеца укорително, "трябва да помним, че всички хора са братя."
"Още нещо, което трябва да помним е, че голям процент от тях са по-млади братя. (Хе, хе, типично по английски.) Вместо да вървят към пълен провал, което е обичайната тенденция при по-младите братя в днешно време, те дават на своето семейство равен шанс за скръб. Всеки куршум си има цел, според по-скоро оптимистичната поговорка, и трябва да призная, че в днешно време става все по-трудно да се намери цел за много млади господа, които биха могли да се гордеят и може би наистина ще се насладят на безгрижните войни от старите времена. Но това не е точно основното в моето недоволство. Балканските земи са особено интересни за нас в тези забързани времена, тъй като те ни осигуряват последен поглед към един изчезващ период от европейската история. Когато бях дете, едно от най-ранните събитията от външния свят, което постоянно привличаше внимание ми към себе си беше войната на Балканите. Спомням си загорял, с вид на военен мъж, който забожда малки знамена върху военна карта, червени знамена за турските сили и жълти флагове за руснаците. Това изглеждаше магически регион, с планински проходи, замръзнали реки и мрачни бойни полета, с преспи сняг и дебнещи вълци; там имаше голяма водна повърхност, която носеше зловещото, но и очарователно име Черно море - нищо, което бях учил преди или от уроците по география не ми е правило подобно впечатление, както това вътрешно море със странно име, и аз не мисля, че някога магията му ще избледнее във въображението ми. Там беше и една битка наречена Плевен, която продължаваше с променлив успех и затова приличаше на велика част от човешкия живот; аз помня деня на гняв и скръб, когато малкото червено знаме трябваше да се махне от Плевен - както и другите по-зрели съдии, аз бях подкрепял грешния кон, във всеки случай губещия кон. И днес ние отново забождаме малки знамена върху картите на Балканския регион, и страстите още веднъж ще бъдат укротени върху детска си площадка. "

- 2 -

"Войната ще бъде локализирана", каза несигурно Търговеца , "най-малкото всеки се надява на това."
"Не би могло да се желае по-добро местоположение", заяви Странника, "има чар в тези страни, който не ще намерите никъде другаде в Европа, очарованието на несигурността и пропадането на земята под краката ти, както и малко драматичните събития, в които се корени цялата тази разлика между обикновено и желано. "
"Животът не струва почти нищо по тези земи”, каза Търговеца.
"В известен смисъл, да," каза Странника. "Спомням си един човек в София, който се опитваше да ме научи на български език с един доста безполезен маниер, примесен с много, изключително досадни клюки. Никога не узнах каква е неговата лична история, но това беше само, защото аз не слушах, той ми я разказа много пъти. След като напуснах България той ми изпращаше от време на време софийски вестниците. Чувствах, че ще бъде доста уморително, ако някога отида отново там. И след това чух, че някакви мъже са дошли един ден от нищото знаейки къде е, така както се случват нещата на Балканите, убили са го на улицата и са си отишли така тихо, както са дошли. Вие няма да го разберете, но аз намирам нещо доста пикантно в идеята подобно нещо да се случи на такъв човек, след глупостта и досадното му салонно бърборене това изглеждаше като брилянтен еsprit d'esalier (закъсняла духовитост) от негова страна, да посрещне края чрез така безмилостно планирано и извършено насилие ".
Търговецът поклати глава; пикантността на инцидента не беше нещо, което той можеше да разбере.
"Аз ще бъда шокиран да чуя подобно нещо за всеки, когото съм познавал.", каза той.
"Сегашната война", продължи неговия събеседник, без да спира и обсъжда две безнадеждно различни гледни точки ", може да бъде началото на края на много неща, които до този момент са оцелявали заради неизбежното кретане на цивилизацията. Ако балканските земи бъдат най-накрая поделени между конкуриращите се християнски кралства и случайната власт на османлията, прогонен отвъд Мраморно море, на стария ред, или хаос, ако искате, ще бъде нанесен смъртоносен удар. Нещо от този дух ще остане може би за известно време в старите спокойни региони, където властта има влияние; гръцките селяните несъмнено ще бъдат неспокойни, развълнувани и нещастни, където управляват българи, и българите със сигурност ще бъдат неспокойни, развълнувани и нещастни под гръцка администрация, а съперничещите си паства на Екзархията и Патриаршията ще се конфронтират при всяка удобна възможност; навиците от живота, от няколко животи няма да могат да бъдат премахнати изведнъж. И албанците, разбира се, те ще ни останат все пак, проблемен мюсюлмански вир, оставен след отдръпването на вълната от ислям в Европа. Но старата атмосфера ще се промени, блясъка ще е свършил; прахът от формалното и бюрократично почистване бавно ще се утаи над древните забележителности; Санджакът Нови Пазар, Споразумението Мюрстег, бандите на комитите, Вилаета в Адрианопол, всички тези известни чужди имена, неща и места, които знаехме толкова отдавна като неразделна част от Балканския въпрос, ще преминат в шкафа на миналите дни, така изцяло, както лигата на Ханзата и войните на дьо Гиз .

- 3 -

"Те са наследството, което историята ни завещава, повредено и намаляло няма съмнение, в сравнение с това което сме знаели по-рано, но все пак нещо което вълнува и оживява едно малко кътче от нашия континент, нещо, което да ни помогне да припомним на въображението си дните, когато османлията гърмеше пред портите на Виена. И какво трябва да завещаем на нашите деца? Помислете си какви ще са новините от Балканите, които те ще чуват през следващите десет или петнадесет години. Социалистически конгрес в Скопие, изборна борба с масови безредици в Битоля, голяма пристанищна стачка в Солун, посещение на ИМКА във Варна. Варна... на брега на това пленително море! Те ще имат желание да пият чай в някое от предградията и ще пишат за нещо като Бексхил на изток.
"Войната е нещо злонамерено разрушително."
"Все още, трябва да признаете..." започна Търговеца. Но Странникът не беше в настроение да признава каквото и да било. Той стана нетърпеливо и се устреми там, където телеграфа, потракваше с новините от Адрианопол.

The Cupboard Of The Yesterdays