от Брус Холанд РоджърсИзточник- flashfictiononline.com
Сняг. Лед. Натежали небеса. Всички полети са отменени. На Морис му сеще да можеше да запали. Щеше му се да може да излезе навън. Така се случва в живота, мисли си той, гледайки насъбрания лед по заземените крила. Кариерата му, която той очакваше да го отведе до Лондон и Париж, го изпращаше, многокократно, до Омаха или до това летище в Билингс. Не че беше недоволен, разбира се, от жена си или от това, какви са децата му или от двуетажната къща в Чери Крийк и апартамента във Вейл, който почти не използваха. Но виелица като тази прави всичко толкова малко. Сякаш светът се свива около този терминал и Морис, и неговите спътници са последните хора на края на времето, заседнали тук, за да обмислят какво са постигнали до сега и в светлината на това осъзнаване, да започнат нов живот.
В новия си живот, Морис ще се ожени за момичето седящо срещу него, дъвчещо дъвка и четящо модно списание, поклащайки едната си обувка на върха на пръстите си, въпреки че няма да има за какво да си говорят. В новия си живот той няма да се интересува какво мисли който и да е, къде са сигурните инвестиции или дали пушенето е разрешено. И при тези обстоятелства, защо да не запали, от любов към Пийт? Защо не го направи сега? Той опипва вътрешността на джоба си. Къде е запалката? Малко мъх. Монети. Ето я.
п.п. Забравих музиката: Def Leppard-Switch 625
Няма коментари:
Публикуване на коментар