от Брус Холанд РоджърсИзточник- flashfictiononline.com
Сняг. Лед. Натежали небеса. Всички полети са отменени. Морис си пожелава да може да попуши. Пожелава си да може да отиде да постои отвън. Така се случва в живота, мисли си той, гледайки насъбрания лед по заземените крила. Той очакваше от работата си да го заведе до Лондон и Париж, да го изпрати, неколкократно, до Омаха или до това летище в Билингс. Не защото беше недоволен, разбира се, от жена си или от това, какви са децата му или от двуетажната къща в Чери Крийк и апартамента във Вейл, който почти не използваха. Но виелица като тази прави всичко толкова малко. Сякаш светът се свива около този терминал и Морис, и неговите спътници са последните хора на края на времето, заседнали тук, за да обмислят какво са постигнали до сега и в светлината на това осъзнаване да започнат нов живот.
В новия си живот, Морис ще се ожени за момичето седящо срещу него, дъвчещо дъвка и четящо модно списание, поклащайки едната си обувка на върха на пръстите си, въпреки че няма да има за какво да си говорят. В новия си живот той няма да се интересува какво мисли който и да е, къде са сигурните инвестиции или дали пушенето е разрешено. И при тези обстоятелства, защо да не запали, за любовта на Пит? Защо не стане точно сега? Той опипва вътрешността на джоба си. Къде е запалката? Малко мъх. Монети. Ето я.
п.п. Забравих музиката: Def Leppard-Switch 625
Няма коментари:
Публикуване на коментар