Чистота и опасност

С малко закъснение ще направя представяне на поредната книга, която си избрах от издателство ЛИК в инициативата им "Имаш ли блог?":
"Чистота и опасност. Анализ на понятията за омърсяване и табу." от Мери Дъглас.
Първото, на което искам да обърна внимание е самата авторка, която не е много позната у нас.
Лейди Мери Дъглас (25 март 1921 г. – 16 май 2007 г.) е британски антрнополог, известна с работата си в областите на културата и символизма. Специалист е по социална антропология, особено в сравнителното религиознание. Счита се за последавателка на Дюркем и поддръжник на структурния анализ.
Родена е в Сан Ремо, Италия като Маргарет Мери Тю, дете на Гилбърт и Филис Тю. Баща й е офицер в британската колониална администрация, а майка й е ревностна католичка. Докато учи в колежа Света Анна в Оксфорд тя е силно повлияна от работата на антрополога Еванс-Причард, а в последствие и от индийския социолог Шринивас. През 1949 г. прави преки теренни изследвания на живота на народа леле в Белгийско Конго. В началото на 50-те години получава докторска титла и се омъжва за Джеймс Дъглас, двамата имат три деца.
Мери Дъглас преподава в университетския колеж в Лондон повече от 25 г. От 1977 г. тя преподава и пише в САЩ. Публикациите й са на теми като анализ на степента на риска и околната среда, потребление и икономика на благосъстоянието, хранене и ритуал. Написаната през 1966 г. „Чистота и опасност” се счита за един от основните текстове по социална антропология и й спечелва репутация в научните среди.
Както авторката сама пише в предговора: „Книгата разгръща две теми. Едната представя табуто като спонтанно средство за запазване на отличителните категории на вселената. Табуто пази локалния консенсус за това, как е организиран света... укрепва разколебаната несигурност... Втората тема отговаря на въпроса защо е необходимо да се запазят първичните оразличавания във вселената и защо табутата са толкова странни.”
Какво е чисто и какво нечисто, винаги ли нечистото се счита за опасно и защо често табутата правят от нещо считано за абсолютно нечисто и неопределено, сакрално и магично, сякаш обръщайки правилата наопаки? Книгата разкрива и нещо, което важи за всяко определение в живота ни:”...няма такова нещо като нечистотия; нищо не може да е нечисто извън някаква система на класификация, в която то не се вмества.” от тук и „ възприемането на риска (опасността) зависи от споделената култура, а не от индивидуалната психика.”
Нищо не може да бъде определно само по себе си, то винаги е в сравнение с други обекти, субекти, понятия. Често невъзможността то да бъде причислено към някаква група и класификация е достатъчен мотив да се счита за опасно и нечисто.
Книгата е съставена от десет глави всяка, от които разкрива различни аспекти от идеята за нечистота, зараза, опасност и табу, връзката им с вярванията и социалния натиск, който те упражняват, поддържайки правилата и съхранявайки системата.
Първата разглежда ритуалната нечистота и прави сравнение между възгледите за примитивните религии и вярванията на модерните хора (аз лично смятам, че разлика почти липсва). Говори се за религията като за инструмент съхраняващ обществото, а не спасяващ души, като неотменима част от общия социален ред.
Втората е посветена на светското оскверняване. „Нечистота е нещо, което е не на място... „. Разглеждат се различните варианти на възприемането на нееднозначностите и аномалиите в светското общество и как в изкуството, поезията напр., те се използват да обогатят смисъла или да привлекат вниманието към други нива на съществуване.
Следващата глава прави анализ на погнусите в библейската книга Левит като се отбелязва, че думата „гнусота” е важна грешка в превода на рядката ивритска дума техбел, която има значение за „смесване” или „объркване” и заключава, че светостта се олицетворява от съвършения ред, разграничаване и определение на нещата, от спазване на различията между видовете.
Четвъртата глава е озаглавена „Магия и чудо” и прави анализ на двете понятия, на разликата и приликата помежду им, връзката им с ритуалите и табутата. Прави се и интересна анлогия между парите и примитивния ритуал, анализира се манипулирането със символи.
Следващата глава описва различните виждания за примитивните общества и основата за техните разбирания за чистота и омърсяване като стига до извода, базиращ се на „Кантовия принцип, че мисълта може да напредва само като се освободи от оковите на своите субективни условия.” Като пример е описан един много показателен мит за съществото наречено трикстер от фолклора на индианците уинибаго, и аналогията му с процеса, водещ от примитивната култура до съвременната цивилизация. "Той нищо не желае съзнателно. По всяко време е ограничен да се държи по начина, по който го прави, от импулси, върху който няма контрол... той е оставен на милостта на страстите и апетитите си... не притежава определена и добре установена форма... на първо време едно неразвито същество с неопределни пропорции, фигура, предвещаваща формата на човека. В тази версия той притежава черва, увити около тялото му, и също толкова дълъг пенис, по същия начин увит около тялото със скротума нагоре."
„Трикстерът започва като аморфно същество без съзнание за себе си, изолиран, без морал, непохватен и некъдърен... той постепенно открива своята идентичност, разпознава и започва да контролира анатомичните си органи: колебае се между мъжкато и женското... Разни случки го окастрят и наместват...постепенно той научава функциите и границите на своето битие...научава се да преценява своята околна среда.”
Този мит беше нов и много интересен за мен, бяха описани няколко случки със съществото трикстер, което разговаря и възлага различни задачи на своите телесни части, вкл. и на ануса си, на който поръчал да пази месото от убит бизон и той нищо не свършил, и някак без да ща у мен възникна сравнението с нашето, българско общество, което май е на нивото на безсъзнателния трикстер с омотан пенис и даващ задачи на червата си.
Шестата глава е „Сили и опасности”. Тук е направен анлиз на силите, които носи и провокира сам човек и произтичищите от това опасни или предпазващи действия. „... опасно е наличието на гневен човек в междинна позиция (напр. тийнеджър, бременна жена и др.) и то няма нищо общо с конкретните намерения на конкретния човек.” Много интересна глава. Има много добър анализ на вещерството и магьосничество, и на приликата и разликата между тях.
Следващата глава „Външни граници” разглежда типовете социално омърсяване и по-конкретно как символизма на границите на тялото се използва, за да изрази опасността за границите на дадена общност.
Осма глава разглежда опасността от престъпването на вътрешните граници в обществото, т.е. неспазването на правилата, важащи вътре в общността и съответните наказания.
Предпоследната глава е озаглавена „Системата във война със себе си”. „ Когато общността бива атакувана отвън, външната опасност поне благоприятства солидарността вътре в нея. Когато бива атакувана отвътре от разпуснати индивиди, те могат да бъдат наказани, а структурата – публично възстановена. Но е възможно структурата да се окаже насочена срещу самата себе си.” Тук са описани различни варианти, при който обществото може да воюва само срещу собствените си правила и причините, поради които това се случва.
„Системата разтърсена и обновена” е последната глава от книгата, в която се посочват случайте, в които нечистото, което по правило е деструктивно, се разглежда като съзидателно. „Безформеността е подходящ символ на началото и растежа, както и на упадака... чистотата е враг на промяната, на нееднозначността и компромиса... символите на омърсяването са също толкова необходими, колкото черният цвят в рисуването на каквото и да било...”

Страхотна книга, препоръчвам я на всички – професионалисти или не, в крайна сметка антропологията е от науките за самите нас, как може да не сме си интересни. :)

Няма да мине без музика: Te Vaka - Manatu