Розови облаци на виолетовото небе

Бях на около девет години, когато реших да опиша, в едно съчинение за това как сме прекарали лятото, нещо изключително красиво, което бях видял. Розови облаци на виолетовото небе. Слънцето си отиваше, а аз стоях и гледах широкия хоризонт, който се виждаше от къщата на дядо и баба, и се чувствах в центъра на вселената. Сякаш бях насред грандиозна битка, нещо велико си отиваше и аз бях тази, която трябваше да го запомни и даде на другите. Бях на девет. Просто написах за розовите облаци на виолетовото небе. Когато ни върнаха съчиненията имах добра оценка. Но изречението за облаците бе подчертано дебело с червено и отстрани бе написано, че е твърде пресилено и нереалистично. Най-истинското нещо, което бях видяла. Розовите облаци на виолетовото небе. Всичко друго си бях измислила.