Из „Градът на жеравите”

"Светът върви, казъм, не му се опирай, ама и не му се подмазвай! Човек си се родил!"

Чудесна книга на Величка Настрадинова с двайсет и пет разказа за знайни и незнайни филибейци.
Съвременни, истински приказки, които си четохме вечер... дори по телефона. :)

***
„Госпойца Марийка благоговее само пред написаното. Ако има две възможности – да чуе най-интересната новина или да прочете квитанция за извършен ремонт на бойлер, то тя ще предпочете квитанцията.
Рядко разговаря. От квартала - само със Загубена Станка, чистачка по домовете, на която тя направи неоценима услуга, като я убеди, че е сто пъти по-интересно да четеш и най-глупавата книга, отколкото да говориш с най-умния съсед. Направи й услуга, защото дотогава Станка страдаше от хорското пренебрежение и все намираше повод да плаче, а след това стана начетена и взе да гледа философски на живота.
Тя е извънредно информирана особа и може би човечеството би имало голяма полза от нея, ако тя споделеше с някого знанията си. Но госпойцата не обича да говори. Говоренето пречи на четенето.
Ето защо много се разгневи, когато на вратата й застана някакъв студент и започна да я убеждава да го вземе за квартирант. Тя бе потресена от нахалството на младото поколение и опита да му тресне вратата под носа, но студентът предвидливо я беше подпрял с обувка и така, поради неравенството на силите, госпойцата изслуша жалостивата му реч. Речта не смекчи сърцето й, но даде време на студента да се огледа и да забележи, че електрическия ключ да вратата се държи едва-едва. И когато госпойцата яростно отхвърли молбата му, той смирено се покори на съдбата, само помоли госпойцата да му позволи да поправи ключа, защото нещастният студент имал страхова невроза от пожари и не можел да гледа неизправни електрически „пособия”.
Тя недоверчиво го премери с очи, но след кратко колебание го пусна да поправи ключа. После се наложи да поправи контакта в гостната, където студентът успя да проагитира да му отстъпи тая необитаема стая и да му спести хиляди страдания. За необитаемата стая студентът бе научил от недоброжелателно настроени съседи.
И тъй се сдоби с квартирант.
Тих, кротък, възпитан. Чете!
Чете!!!
Каква по-силна препоръка като за пред нея?
И за да чете момчето по-спокойно и да не си губи времето, госпойцата почна да му вари чайчета, после бульончета, накрая просто викаше:
- Сашко, кюфтетата са готови.
...
Но на госпойца Марийка и било съдено да има и още по-щастливи дни. Защото, когато навършваше седемдесет и пет години, една неделя пред къщата й спряха половин дузина коли и от тях наизлизаха Сашковците, Стефчовците, Мировците... с жени и тук-там деца и баби. И помъкнаха към петия етаж печени пуйки, мезета, торти, баници, цветя и бутилки. Оказа се, че Сашко се сетил за госпойцата и се обадил на Стефо, той – на Миро, Миро на... и решили, че тая жена заслужава. И пристигнали да празнуват. И за пръв път гостната на госпойцата изпълни предназначението си – прие гости. А тогавашния студент на госпойцата се изчерви от неудобство, че не се сетил за рождения ден, и хукна да търси подарък.
Като използвали отсъствието му, останалите заразпитвали госпойцата как е, какво прави...
Тя посочила учебник по хидравлика, до него „Диви разкази” и с гордост отвърнала:
- Четем!”

:)