източник: dailysciencefiction.com
Популярно клише е, че Луций Домиций Ахенобарб (по-известен като Нерон Клавдий Цезар Август Германик, или просто император Нерон) свирил на нещо подобно на цигулка, докато Рим горял. Но ето и някои факти: Рим е изгорен през 64 г. от н.е., а цигулкоподобните инструменти (добре де, цигулките, разликата между различните видове е само в начина на свирене, така че нека не си играем с думите) не се появяват до 16-ти век. Така, че може да се предположи, че не е било възможно Нерон да свири на цигулка, докато пее „Разграбването на Илион” от глава до пети в театрална роба, гледайки как града му изчезва в прекрасните пламъци. Той би могъл да свири на лира, разбира се; в допълнение към яростните страсти, постоянния садизъм и склоността му към кръвосмешение, Нерон бил отличен изпълнител, повече от всеки друг император – бил на „ти” дори с арфата.
Но има и други обяснения. Може би Нерон е свирил на цигулка, докато Рим е горял. Дяволът е почитател на цигулките и това, което можем да си представим е, че дяволът е бил почитател и на Нерон, така че може би инструмента е бил подарък от демона за демона-в-човешки-облик. Или може Нерон да е бил пътешественик във времето, някой от бъдещето с любов към костюмите и усет за драма, играещ частта с лудия император. Може би човекът, който умирайки промълвява последните думи на Нерон – „Какъв артист умира с мен!” - не е бил императора на всички, а един историк, измамник с усет за музика от някоя по-късна, технологично напреднала епоха като нашата.
Във всеки случай подгответе камерите си и се уверете, че лъковете ви са добре натъркани с колофон. Нашият хронопед тръгва в зори и ще спрем на хълма Квиринал през 64 година с добра гледка към пожара. Ако Нерон е там, с цигулка или лира, много добре, ще се присъединим към него да направим струнен квартет и след това ще го разпитаме. Ако не е - може би някой гражданин на Рим, бягащ от огъня, ще види някой от нас да свири и ще пусне слуха за музикалните предпочитания на императора, като по този начин ще бъдат удовлетворени нуждите на историята.
Същите правила като на Титаник. Не спираме да свирим, докато бедствието не свърши.
--------------
превод: Преслава Кирова ©
Този кратък разказ е публикуван тук с официалното разрешение на автора Тим Прат.
Тим Прат е американски автор на фантастика, фентъзи и поезия. Историята му "Невъзможни мечти" печели награда Хюго за 2007 г. в категорията за кратък разказ. През 2011 г. тя е филмирана от израелски режисьор и представена на Йерусалимския филмов фестивал, където печели награда за кратък филм.
Официален сайт на автора: timpratt.org
Добър е.
ОтговорИзтриване:) Да, и е съвсем кратък. "Невъзможни мечти" е наистина много добър, но щях да се замотам с превода, а и ми се стори малко нахално да питам за позволение точно за този разказ.
ОтговорИзтриване