Издателството е "Слънце", а авторът, разбира се, е англичанин. 🙂 Който съвсем не е случаен човек - има издадени доста интересни книги на тема етимология и други раз/изследвания на английския език. Ето тук в блога му може да погледнете по-подробно, там пише и за настоящата книга. А в това видео можете да чуете неговите съвети за успешно писане, доста е интересно. "We will change the history to get a nice, memorable phrase..." 🙂 Има и други свързани с политическото говорене, красноречието, етимологията и пак използването на думите.
Самият той пише наистина увлекателно, както и говори, и прочетох книгата за нула време.
Усещането при четенето й е (моето) че, ако някой някога реши да забрани алкохола изцяло, това ще е края на човешката цивилизация. Толкова обвързан е той по един или друг начин със обществените ни системи - социални, икономически и политически. Разбира се, представянето му по този начин в книгата е разбираемо, защото акцентът е върху него, а и с доста намигване, но както винаги има доза или повече истина.
Много ми беше трудно да избера какво да цитирам, защото всичко е интересно и малко прекалих с дължината на публикацията.
Книгата прави исторически преглед на пиенето от Шумер до Сухият режим в САЩ. Балканските народи липсваме в картинката, но сами преценете на кои от описаните около нас приличаме най-много в маниера си на пиене. Като се има предвид какъв кръстопът сме били и че са ни описали на друго място като “столнината на адот”.
Може би трябва да кажа, че аз нито съм особено голям пияч на алкохол, нито съм трезвеник. В Англия бях впечатлена от пиянството, особено на жени и от начина, по който то се възприема като цяло. Както беше казал един от шефовете ми “ Щом си се напил, значи чувстваш хората близки, доверяваш им се и можеш да се отпуснеш напълно.”
Доста “отпуснати” англичани има по самолетите и навсякъде по света. Но за това си има причини, както ще видите по-надолу.🙂
Да започнем:
“При възникването на живота преди четири милиарда години едноклетъчните организми плували волно в първичния бульон. Поглъщали прости захари и отделяли етанол и въглероден диоксид. С други думи - пикаели бира…
При съвременния човек 10% от ензимите в черния дроб са предназначени да превръщат алкохола в енергия. Помислете колко пиене се е изпило по пътя на еволюцията, докато стигнем до това съвършенство…
Най-старата известна постройка в света е открита в Гьобекли тепе в Турция… Там има няколко големи каменни вани. Най- голямата е с вместимост около 40 галона (към 150 литра). Във ваните са открити следи от химичното вещество оксалат, което се образува при смесването на ечемик с вода.Сместта ферментира и се получава бира. Затова Гьобекли тепе може да се възприеме като мястото на първия бирен фест…
900 г.пр.н.е сме измислили земеделието по една проста причина: искали сме да се напиваме редовно. От това произтичат две неща. Първо: … Пиенето придобива популярност бързо и нашироко (според арх. находки)... Вторият, много по-маловажен резултат, е възникването на цивилизацията…"
Разказът продължава за създателите на цивилизацията - шумерите и тяхната богиня на бирата Нинкаси, която прекарвала вечността, като се занимавала с пивоварство. За първият известен поет от древността жена на име Енхедуана, дъщеря на Саргон Велики, който я назначил за жрица в храма на град Ур. Тя разказвала ежедневието си в стихове, в които основно се описвало разливане на напитки и наздравици към боговете. Собствениците на питейните заведения в древен Шумер също били жени - пивоварството се смятало за домакинско задължение т.е. женска работа. Бирата се пиела със сламки, защото не била като днешната, а бълбукаща, ечемичена отвара и имала твърди частици.
Следват Древен Египет и техните напивания като част от религиозния им ритуал.
“Властта на алкохола върху човечеството - пише Уилям Джеймс (брат на Хенри Джеймс) - несъмнено се дължи на силата му да стимулира мистичните аспекти на човешката природа, която обикновено остава смазана под планината студени факти. Трезвеността ограничава, дискриминира и забранява. Опиянението разширява мирогледа, обединява и позволява… За бедните и неграмотните опиянението замества симфоничните оркестри и литературата, част е от по-дълбоката мистерия и трагедия на живота… Пияното съзнание е частица мистично съзнание и към него не бива да се отнасяме тесногръдо.”
“Древните гърци не пиели бира, а вино. Разреждали го с вода в съотношение едно към три и поради това то имало горе-долу същата сила като бирата. Интересното при елините е, че усложнявали всичко. Все пак това им позволявало да се отдават на любимото си развлечение: да говорят със снизхождение за всичко. Предпочитали го даже пред философията, педерастията, пиенето и скулптурите.
Персийците пиели бира и това ги правело варвари. Траките пиели неразредено вино и това ги правело варвари. Гърците единствени пиели правилно. (Според самите тях.)”
Следва анализ на мита за Дионис и неговите менади, отношението на гърците към пиенето дълбокомислено, деликатно и с предварителен план. Симпозиум ( което всъщност си е пир и досега 🙂), андрон и котаб (игра за замеряне с чаши), Платон и Сократ, който никога не се напивал.
Ако си мислите, че Изтока липсва в пиянското пътешествие се лъжете. В Древен Китай имало император, който направил езеро пълно с вино за любимата си куртизанка. Там както и в мюсюлманските държави владетелите се раздвоявали между прекалената употреба и забраната на алкохола. Конфуций не бил въздържател както твърдял, просто не се напивал като Сократ. 🙂
Следващата глава е за пиенето в Стария и Новия завет.
“Християнството не може без вино. Тайната вечеря се е погрижила за това. Онази глътка променя световната история, икономиката, както и навиците за пиене. За причастието е нужно вино, тъй че навсякъде, където се разпространила новата религия, вярващите трябвало да засадят лози. Това доста затруднило покръстването в Северна Англия, а в Исландия сигурно е било истински кошмар.”
Между другото се споменва римския бог на виното Либер, който не бил от важните богове. “Отношението на ранните римляни към пиенето може да се обобщи със следната поговорка: “Има три лоши неща; нощта, жените и виното.” После се появил конвиниума, който за разлика от гръцкия симпозиум имал съвсем различна роля въпреки напитките - римляните били издигнали в култ ласкателствата и униженията. “Римляните не организирали угощения, за да се веселят, а за да парадират.”
Атила, св. Бенедикт и как да си мирен гражданин било рисковано и затова се появяват манастирите (не че хората били толкова набожни, а с най-прагматична цел), манастирските лозя и вино. Как водата била опасна и бъкана с твари и колко по-безопасно било да пиеш нещо друго. “Пия бира, ако има, ако няма, пия вода.” абат Елфрик.
“Англосаксонска Англия съществувала единствено заради пиячката. През V в. в Кент живял военачалник на име Вортигън. Пиктите нападнали владенията му и той повикал двамата саксонци Хенгист и Хорса да му помогнат…поискал ръката на дъщерята на Хенгист, вдигайки наздравица и той се съгласил, ако му дадял Кент… Договорката има важно последствие. Сега Хенгист имал земя в Британия и изпратил вест на приятелите си в Дания да дойдат и те. И те заприиждали на орди - юти, саксонци, англи..”
Навиците за пиене на Арабския полуостров и лутането между забрани и прекаляване. Пълководецът Бабур, който завладял Таджикистан дванадесетгодишен, после Афганистан, северна Индия и основал Монголската империя и си водел подробен, забележителен дневник в детайли за всевъзможни и интимни неща, който се счита за един от най-удивителните документи достигнали до нас. Покрай строенето на кули от черепи, пишел стихове и описвал растения и животни, започнал да пие на 21 години по желание и дал обет, че ще спре на 40 - изпълнил го след 9 години и умрял след 3. Заради забраните в Корана повечето управници забранявали алкохола, но самите те се наливали до смърт. Бедните наблягали на опиума, защото той не се споменвал в Корана. В Босна по същата причина препивали с ракия. Виното било “забранена помия”.
Викингите: “Один пиел единствено вино. Дори не се хранел. Живеел само на вино…” Скандинавците били поетичен народ, въпреки жестоката епоха. Жените били наричани с различни имена като “даряващата ейл”, “поднасящата медовина” и др. “Те не наричали нищо с името му. Скандинавската поезия от онази епоха се основавала на принципа за назоваване на познатите неща с възвишени символични изрази. Така морето било “глътката на кита”, “владението на раците” или “пенливият крайбрежен ейл”. Кръвта била “топлото вино на вълците”, а небето - “бремето на джуджетата”. Следва историята за Локи и Тор и как възникнали приливите и отливите, Беоулф, медовината на поезията и Один, който след като я повърнал от нея произлезли всички велики поети. Друга част от нея излязла през друг отвор на бога и от нея се появили всички некадърни поети. (Как да не ги харесваш скандинавците! 🙂)
Следва глава за средновековна Англия и разликата между страноприемница, таверна и бирария, както и че реалността нямала нищо общо с книгите и филмите за Робин Худ например. Шекспир и таверната “Плащът” и защо кръчмите още не съществували. “Средновековният англичанин пиел най-вече у дома. Същото се отнася и за средновековната англичанка и средновековните англичанчета. Водата била опасна и я пиели само най-бедните… докато мъжете работели на полето, жените им варели бира.” По някое време тогава инатливите англичани решили и те да слагат хмел в бирата (нещо което в Европа отдавна правели), което променило цялата икономика и навиците за пиене, тъй като така напитката се запазвала по-дълго време.
Ацтеките също се напивали. Приготвяли “пулке - чудата, бяла на цвят и неприятна вкус напитка с алкохолно съдържание колкото бира или сайдер”. И пак, както в източните общества забрани и прекаляване (разбира се). Но иначе “Майауел, богинята на растението агаве, според легендата се омъжила за Патекатъл, бог на ферментацията…” и те като египтяните използвали алкохола да се докоснат до божественото.
"Съществува обаче теория, която обяснява по логичен начин тези противоречия. Антрополозите. изследващи консумацията на алкохол в света, разделят народите на “мокри’ и “сухи”. Мокрите народи имат спокойно отношение към алкохола, пийват си по цял ден, прекарват си чудесно и много рядко се напиват до несвяст. Сухите народи са пълна противоположност. Наричат се “сухи” не защото не пият алкохол, а заради строгите правила кога да се консумира. Разбираемо е, че при удобен случай бързат да се натряскат здраво.”
Мадам Женева, която няма нищо общо с едноименния град, мъгла около първата дестилация на твърд алкохол с цел консумация, английския холандски монарх Уилям, който донесъл в куфара си джин, какви били проблемите на Лондон през 1700 г., когато бил най-големия град в света. “Котешките машини”, които продавали алкохол и как джина направил нисшата класа видима и станал причина за създаването на Австралия и Америка.
“Австралия трябвало да бъде “суха” колония. От всички планове в историята, които не са успели, (походът на Наполеон към Москва, Културната революция на Мао, Хитлеровият райх) този е любимият ми.” 🙂 Следва фантастика от чист вид: Лорд Сидни вярвал, че изпращаните там затворници ще се поправят на чист въздух сред природата, нямало да има пари и алкохол, престъпления също. Разбира се, станало точно обратното и заселниците се наливали не с друго, а с ром, с който се въртяла и доходна търговия, тъй като наистина пари липсвали. Австралийската здравна система всъщност положила основите си (построяването на първата болница) върху измама с правото на продажба на алкохол.
“С бутилка из Дивия запад”. Една от най-интересните глави, която ми се ще да цитирам цялата. “През 1797 г. най-голямата спиртоварна в Америка произвеждала 11 000 галона уиски годишно (към 41 600 литра). Неин собственик бил великият производител на алкохол Джордж Вашингтон. Животът му е удивителен. Преди да стане алкохолен магнат, той постигнал извесни успехи в политиката и военното дело… Първият път, когато се кандидатирал за пост, изгубил изборите. Пак се кандидатирал, но този път раздавал алкохол на избирателите… Право на глас в тези избори имали едва 600 души. Това прави приблизително по една пинта ром, една пинта бира, една чаша на гласоподавател.” Пак за разликата между филмите и фактическия Див запад. Възникването на saloon-ите и какво всъщност са представлявали те наистина, разцвет на фалшивия алкохол - “Лак за ковчези”, “Сок от тарантула” и “Преплетикрак” с настойка от бадеми, тинктура от кохинил, креозот или сярна киселина, етикет на пиещите в баровете, за сходствата на пресата тогава и сега…и: “Каубоите били сантиментални хора. При липсата на други развлечения, вечерта завършвала с песни, а любима тема на тези песни била майката. Майките, също като експлозиите и импресионистичните платна, изгеждали прекрасно отдалеч, а мъжете в Дивия запад се намирали в далечна земя. Вечерта в бара обикновено приключвала с песен и една от най-популярните сред каубоите била “Майката е най-добрият приятел на момчето.”
Малко като в последния момент има глава и за Русия. 🙂
Цар Николай II забранил алкохола през 1914 и през 1918 бил екзекутиран с цялото си семейство.
През 987 г. Владимир Велики поканил представители на най-разпространените религии, за да избере за нововъзникналото си царство. Избрал тази, в която алкохолът не бил забранен най-съзнателно и Русия станала християнска страна. Разликата в маниера на пиене на руснаците и другите народи - насилието другият да пие. Петър Велики, Иван Грозни и Сталин с техните навици и извращения спрямо другите с алкохола.
Предпоследната глава за Сухият режим в Америка, също много интересна. За това как “Десет нощи в бара” бил втория най-продаван роман след “Чичо-Томовата колиба” и как те допринесли за промени в конституцията. Толкова ли е бил лош режимът, какви са истинските причини за него и какво се променило към добро и към лошо след него, и само в Америка ли го е имало. Джазът и как Алек Уо, брат на Ивлин Уо се провъзгласил за откривател на мероприятието “коктейл”.
Накрая се споменава “Фермата на животните”, в която свинята станала човек и как същата история е разказана в “Епос за Гилгамеш” преди 4000 г. и как търсим убежище от реалността в алкохола. “Третото място”, както го наричат антрополозите - бар, пивница. кабак… Неотдавна НАСА публикува вътрешен доклад, в който признава, че при поне две изстрелвания на космически совалки космонавтите били здраво пийнали. Това не е изненадващо. Хората работят пияни от хилядолетия, а и честно казано, ако ще ме изстрелват със свръхзвукова скорост в безкрайна бездна, и на мен ми се иска да изпия сто грама за храброст…Знам накъде ще отлетим: към Козирог B2N. Това е облак, разположен на 26 000 светлинни години от Земята…Облакът е невъобразимо голям и целият е от естествен алкохол! И там, най-накрая, в далечните краища на Космоса, понеже сме човеци, пиянството ни ще достигне космически измерения.” 🙂
Няма коментари:
Публикуване на коментар