Зная, че Туве Янсон е от онези, не авторитети, по-скоро пръскащи светлина личности в литратурата, за които е трудно да се говори. Първо, защото вече почти всичко е казано и второ, защото написаното от нея е толкова простичко, истинско и хубаво, че е като аксиомите в математиката и няма нужда от доказване и много думи.
Не обичам много да правя т.нар. ревюта на книги, достатъчни ми бяха в училище анализите на литературни произведения, с които никога не съм имала проблем, но отражението, влиянието, чувствата, които предизвиква един писан текст са били винаги за мен най-важните, а не какво е искал да каже автора, какъв ерудиран език или сложни думи зная и как е в сравнение с други мастити трудове, които съм изчела (кой помни такива неща – чукча и читател, и писател, и художник, всичко в главата му се бие за място и се неутрализира едно друго:)), но и също така трудни за описване, особено с много думи, които често ги изкривяват. Мога да възкликна "Ихаа, че хубава книга!" и нещо вътре там да ми перпили, както когато понякога ме карат гледките в планината и да не искам думичка да обеля. Защото, а съм се изтървала с една-две и край, границите и очертанията са направени, край на радостното свободно и безмълвно щастие от четенето, безформено и сладко като захарен памук, който авторът е завъртял само за теб. Ако искате ще ви почета да го споделим, но не ме карайте да го описвам.
"Малките тролове и голямото наводнение" е първата книжка от поредицата за Муминтрол. Написана е още през 1939 г., но излиза през 1945 г. и в нея все още се усещат несигурните стъпки, скелета на следващите пълнокръвни приказки. Както отбелязва и самата авторка книжката е повлияна от други детски истории като тези на Жул Верн и Карло Колоди. В нея се разказава за приключенията на Муминтрол и майка му в търсене на татко Мумин. По-късно Янсон споделя, че войната я е депресирала и е искала да напише нещо наивно и невинно. Тази първа нейна, детска книжка не се радва на особен успех, но следващите от поредицата "Кометата идва" (1946) и "Цилиндърът на магьосника"(1948) я правят известна. Написва още шест истории за Муминтрол и приятелите му. Туве Янсон сама илюстрира книгите си и рисува комикси, както по тях, така и по други приказки.
Историите й се определят като детски, както поради простотата и чистотата им, така и заради илюстрациите, но както знаем всички си оставаме деца, просто с времето все повече заприличваме на себе си. Книжките на Туве Янсон чета най-често, когато се чувствам особено тъжна. В тях има от тази, светла като аурора бореалис, скандинавска тъга, която е на същата дължина на вълната като мен. Светът е тъмно небе с криволичещ път от зелено сияние, който те мами. Обикновено, когато човек се натъжи другите гледат да го развеселят, а не е нужно. Оставете го да изживее тъгата си спокойно, иначе тя ще се връща още по-дълбока. Това ми дават приказките на Янсон. Помагат ми да изживея всичко спокойно. В тях всичко е нормално, дори най-странното - и страха, и плача, и нервите, и маниите, и самотата. Това са истории, които е нужно хората да четат вместо надутите като сапунени мехури, модерни, актуални психологически книги. Истории така малки, простички, с цветове от емоциите на всеки, че няма как да не те докоснат. Те са малките големи, с мъничко правят много – като щипка сол в храната; не демонстрират, не викат, говорят тихо, гледат с очи и помръдват с опашки, и няма как да не ги гушнеш и да не ти стане хубаво.
Освен известните си т.нар. детски книжки Янсон издава и биографичната "Дъщерята на склуптора", пет романа за възрастни и пет сборника с къси разкази. Въпреки, че е известна повече като писател рисуването също е важна част от живота й и в по-младите си години тя често излага свои творби, а през 1943 г. прави първата си самостоятелна изложба, по-късно през годините също организира няколко. Нейни стенописи красят редица обществени сгради като детска болница в Хелзинки, детски градини и училища, ресторанти, дори олтар на църква. По книжките й са правени театрални постановки, в някои от които участва и самата тя, а през 1974 г. е поставена първата опера за Муминтрол. Книгите й са преведени на 33 езика. Музеят на Муминтрол в Тампере показва голяма част от работата й върху историите. В град Наантали дори има създаден своеобразен лунапарк, наречен "Светът на Муминтрол".
Янсон прекарва по-голямата част от живота си на малък остров от групата Пелинки, заедно с партньорката си Туулики Пиетиля, финландски графичен дизайнер и професор, с която работят заедно по някои от книгите. В живота й странностите са нормални и всяка индивидуалност се уважава, както е и в книгите й – свободата и приемането са разковничето не само на творчеството, но и на щастието като цяло.
"Всеки от нас се интересува само от едно – ти искаш да станеш някакъв, аз искам да върша нещо, племеницата ми иска да притежава. А Развейпрах просто живее.
- Чудо голямо! Това всеки го може – възразих аз.
- Хъм – рече Фредриксон."
Хъм. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар