Евгений Замятин

Евгений Иванович Замятин (20 февруари 1884 г - 10 март 1937 г.) е руски автор, най-известния му роман е "Ние" (1921 г.), дистопична история за бъдещето, от който са повлияни “1984” на Джордж Оруел, “Химн” на Айн Ранд, “Освободеният” на Урсула Ле Гуин и косвено “Пианистът” на Кърт Вонегът.
Замятин е роден в Лебедян, на 300 км. южно от Москва. Баща му е руски православен свещеник и учител, а майка му е музикант. Той вероятно е имал синестезия, тъй като е придавал на буквите и звуците несъществуващи качества. За Замятин "Л" е бледа, студена и светло синя. Учи военноморско инженерство в Санкт Петербург от 1902 до 1908 г., през което време той се присъединява към болшевиките. Арестуван е по време на Руската революция от 1905 г. и изпратен в изгнание, но се завръща в Санкт Петербург, където живее незаконно преди да се премести във Финландия през 1906 г. и да завърши образованието си. След завръщането си в Русия, той започва да пише фантастика като хоби. Арестуван и заточен за втори път през 1911 г., но през 1913 г. амнистиран. Неговото произведение “Провинциално” (Приказка от провинцията) от 1913 г., което е сатира на живота в малък руски град, му донася първата слава. На следващата година той е съден за злепоставяне на военните в историята си “На края на света”. Продължава да пише статии за различни социалистически вестници. След като се дипломира като военен инженер, той работи професионално в страната и в чужбина. През 1916 г. е изпратен в Англия, за да контролират изграждането на ледоразбивачи в корабостроителниците в Уокър и Уолсънд, докато живее в Нюкасъл на Тайн.

Там Замятин пише “Островитяните”, сатира на английския начин на живот, както и продължението “Ловец на хора”, публикувано след завръщането му в Русия в края на 1917 г. Той подкрепя Октомврийската революция, но се противопоставя на системата за цензура на болшевиките. След Руската революция от 1917 г. издава няколко списания, изнася лекции по писане и редактира руските преводи на произведения на Джек Лондон, О. Хенри, Хърбърт Уелс, и др.
Творбите му стават все по-критични към режим. Той смело заявява: "Истинската литература може да съществува, само когато е създадена не от усърдни и надеждни служители, а от луди, отшелници, еретици, мечтатели, бунтовници и скептици". Тази му нагласа прави положението му все по-трудно. В крайна сметка, неговите творби са забранени, а на него самия е забранено да публикува, каквото и да било, особено след публикуването на “Ние” в руски емигрантски вестник през 1927 г.
В допълнение към “Ние”, Замятин пише и редица разкази под формата на приказки, които представляват сатирична критика на комунистическия режим в Русия, като в една от историите се разказва за град, в който кметът решава, че за да направи всички щастливи следва да ги направи равни. Той започва начинанието си като принуждава всички, включително себе си, да живеят в голям барака, след това да си обръснат главите, за да бъдат еднакво плешиви, а накрая да си причинят умствени увреждания с цел изравняване на интелекта. Този сюжет е много подобен на този на “Новата Утопия” (1891 г.) от Джеръм К. Джеръм, чийто творби са събрани и публикувани три пъти в Русия преди 1917 г.
В крайна сметка на Замятин е дадено разрешение от Йосиф Сталин да напусне Русия през 1931 г., след застъпничеството на Максим Горки. Той се установява, разорен, в Париж заедно със съпругата си, където умира от сърдечен удар през 1937 г. По време на престоя си във Франция той работи с Жан Реноар и съвместно написват сценария на филма "На дъното", базиран на пиесата на Горки.
Замятин е погребан в Тиаис, Франция, в гробището на улица “Сталинград”.
Американският писател Макс Ийстман описва кариерата на Замятин в една глава, наречена "Как пишеше Замятин" в неговата книга от 1934 г. “Творци в униформа”.

Кратко описание на сюжета на “Ние”:
Главният герой Г-503, математик и коструктор на космическия кораб ИНТЕГРАЛ (с който хората трябва да излетят в Космоса и да присъединят чуждопланетните раси към техния машинен строй), описва в дневник живота си в една тоталитарна държава. В началото Г-503, едно от многото числа (хората нямат имена, само номера – мъжете са нечетни с приставки съгласни, а жените четни с гласни), ентусиазирано описва организирания на базата на математиката живот на обществото. Той не мисли за това, че може да се живее по друг начин: без "Зелената стена", апартаментите със стъклени стени, розовия билет, "Държавния вестник", "Пазителите" и всемогъщия "Благодетел." Но след срещата си с революционнерката И-330 живота му се променя.

***
Утопия (от гръцки: „място, което не съществува“) е въображаем остров в Атлантическия океан, описан от Томас Мор през 1516 г. като място със съвършената социална, правна и политическа система. (Книгата е много интересна - струва си да се прочете).
Дистопията (антиутопия, какотопия) е отрицателна утопия: тоталитарен и репресивен свят.
Еутопия е положителна утопия, но различна с това, че "съвършена" не означава "измислена".
Хетеротопия, "другото място", с реалните си и въображаеми възможности (смес от "утопично" бягство от реалността и превръщане на виртуалната реалност в реална) - например: кибер пространството. Романът на Самюъл Дилейни “Неприятности на Тритон” е с подзаглавие Хетеротопия, за да се подчертае, че не е строго утопичен - той предлага няколко противоречиви гледни точки относно понятието за утопия.

Източник: Wikipedia