Скоро прочетено

Много се чудих, но ще взема и аз накрая да изразя мнение за една прочетена от мен книга. Слънцето...недосегаемото.:)
Започнах с голям ентусиазъм и надежда, първо защото толкова много хора бях чувала да хвалят Дракончето (нали е негова последна част) и второ, колкото и смешно да звучи - защото книгата беше обемна и се надявах труда, във всякакъв смисъл, да си струва. И... в един момент книгата се превърна в мъка за мен (т.е.четях я с усилие) и не я оставих само от инат.
Първо искам да кажа, че не съм чела нищо друго от същия автор и се надявам другите му произведения да са по-добри от това.

Това, което ми хареса (слънцето):
- Как е развита идеята за змейовете като цяло.
- Събитията се случват в България и на българи с български имена, което аз считам за много важен плюс в писането на съвременнна българска фантастика. Не защото съм особен патриот, а защото ми звучи и изглежда гротескно в нещо написано от сънародник, героите да се казват Джон, Лесли и т.н. (е, освен ако не живее в чужбина :)
- Има някои отделни пасажи, които са много добре написани и много ми допаднаха, напр. преживяванията от детството на змея Крилан.
- Бележките за описанието на Кашеп - руните, календара, зодиака.
- Това, че автора е вложил повече от себе си, в случая, е и добро и недобро. Винаги нещата стават по-истински, когато отразиш нещо от себе си в написаното...но не пракалено.

Това, което не ми хареса (недосегаемото):
- Романът е някак "неравен", насечен, подобно на кардиограма, частите са някак разделени една от друга. Словото не се лее - то е само като оправдание да се изкаже някаква мисъл, но не и да предизвика особено настроение и чувства, а от там и удоволствие. (от тук идва трудното четене)
- Демонстративно поднесените технически и др. знания контрастират често с елементарни, детски диалози.
- Книгата е като претъпкана с идеи и теории - първо като отношение към света, после Атлантида, летящи чинии, неандерталци...
- Имаше някои персонажи като мъртваците и зертоните (Малогалоталотим) напр., които ми се струваха като заети ;)
- И всичко това е защото автора е искал да вложи, да каже повече от себе си, възможно най-много...
В крайна сметка, по моите разбираниия, количеството на думите няма значение и не е причина за похвала - напротив, ако с една или две думи изразиш всичко - в това е майсторлъка.

Предполагам, че ако книгата се редактира (което ще е къртовска работа) може да стане страхотна, но не зная дали ще може да се редактира автора. ;)

И понеже все ми се сърдят, че критикувам - да кажа: Правя го без никакви отрицателни помисли, към когото и да било - просто това е моето мнение, ако не значи нищо няма нужда да ми се ядосвате, ако значи - със сигурност ще ви е полезно.:)