Мелюзина

Фея от келтските и средновековни легенди, дух на свежата вода в изворите и реките. Често се изобразява като жена-змия или жена-риба, понякога с крила и две опашки. Омъжва се за смъртен като му поставя условие никога да не вижда истинския й образ, ако това се случи го изоставя. Счита се за родоначалница на рода Лузинян.
В средновековните текстове се разказва как Елинас, кралят на Алба (старинното наименование на Шотландия), докато бил веднъж на лов в гората срещнал прекрасна дама. Това била феята на име Пресина (в някои от версиите сестра на Моргана и крал Артур). Тя се съгласила да се омъжи за него, но при едно условие – да не влиза в спалнята й, когато ражда детето си или го къпе. Пресина ражда тризнаци. Елинас, разбира се, нарушава условието и тя напуска кралството заедно с трите си дъщери и отива на митичния остров Авалон.
Трите момичета – Мелюзина, Мелиор и Палатина израснали там. Когато Мелюзина станала на 15 г. тя попитала майка си защо живеят на този остров и когато разбрала за предателството на баща си решила да му отмъсти. Заедно със сестрите си тя хванала и затворила Елинас в плен в гората, заедно с цялото му богатство. Когато майка им разбрала какво са направили с баща си непочтителните дъщери ги изгонила. Мелюзина била проклета да приема формата на змия от кръста надолу всяка събота.
Граф Реймон Пуатие, докато се криел из горите, защото застрелял случайно чичо си по време на лов, срещнал Мелюзина близо до един извор и й предложил брак . Също както своята майка тя му поставила условие да не влиза при нея в спалнята в събота. Мъдрата Мелюзина помогнала на мъжа си да спечели богатство, той станал могъщ господар и основател на рода Лузинян. Тя му родила осем сина, двама от които се отправили на пътешествие и скоро станали собственици на нови земи, които сами управлявали. Споменава се още, че с помощта на магия Мелюзина можела да гради замъци.
Братът на Рeймон събудил в него ревност към съпругата му и той решил да види какво прави тя в събота. Той я видял, докато се къпе и разбрал, че има змийска опашка. Мелюзина му простила. Едва когато двамата се скарали, защото един от синовете им убил друг и съпругът й я нарекъл “змия” пред целия двор, тя се превърнала на дракон, ударила го с две магически кълба и излетяла, три пъти обикаляйки замъка със сърцераздирателен вик, за да не се завърне никога.
От тогава тя станала покровителка на потомците на рода Лузинян и ги предупреждавала, когато ги заплашвало нещастие.
„Мелюзина или славната история на Лузинян” е роман в проза, написан от Жан д’Арас около 1392-1393 година по поръчка на дук дьо Бери, брат на френския крал Шарл V. 
Сър Уолтър Скот разказва легендата за Мелюзина в своята “ Народна поезия от шотландския край” (1802-1803), потвърждавайки че и по времето на Брантом (1540-1614, придворен хронист по времето на Екатерина Медичи), тя продължавала да бъде покровителка на своите потомци и че са виждали и чували над замъка Лузинян дракона, в нощта преди той да бъде разрушен. Гьоте написва “Новата Мелюзина” през 1807 г. и я публикува като част от "Години на учение на Вилхелм Майстер". Мартин Лутер също е запознат с историята за Мелюзина, но той я описва в своите версии като сукуба. Менделсон написва концертната увертюра “Прекрасната Мелюзина” и др.
Понякога образът на Мелюзина е използван в хералдиката, особено в немските гербове, където се изобразява обикновено държаща двете си опашки в ръце, понякога с корона на главата.
Двуопашатата Мелюзина от гербовете е използвана за емблема на концерна Старбъкс. На новото им лого тя не се вижда цялата, а само главата, торса и ръцете, придържащи краищата на опашките.
На чешки думата “meluzína” се използва за стенещия звук, който издава вятъра, особено когато духа през комина.

Източници: Уикипедия и др.
https://www.wikiwand.com/en/Melusine