вторник, 10 април 2018 г.
На баба ти хвърчилото
беше от магазинерска хартия, отмъкната от бащиния дюкян...
и канапът май беше от там.
Нарисувахме лице.
Тя каза, че е тъжно и сигурно няма да полети.
Целунах я, когато вятърът го грабна и разпори в усмивка.
Дядо ти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар