Източник >>
Три месеца след като двама мъже забиха игла в хълбока му, Шеру научи нещо ново за това какво е да си тъжен.
Не бяха от вида сънища, които очакваш да има едно куче. Преди двамата мъже да дойдат, Шеру имаше чисто кучешки сънища.
Сънищата, които имаше след като го заловиха, бяха нещо абсолютно ново. Никога не беше виждал нещо подобно.
Мъжете го хванаха, докато спеше, свит на кравай под стария кедър, отстрани на пътя за Кишанпур. Малък бял ван отби, двама мъже изкочиха от страничната врата и го хванаха за краката преди да успее да помръдне. Той се опита да ги ухапе, но после иглата се заби в него и всичко стана черно. Събуди се с ужасна, пулсираща болка между ушите. През следващите няколко дни той само лежеше и те му дава много от най-хубавата храна, която някога беше опитвал. След седмица болката заглъхна до слаб бодеж. Понякога чувстваше краката си странно, понякога го носеха накъдето те пожелаеха, но пак можеше да се движи. Неговите похитители не се опитаха да го спрат, когато се изправи и избяга от стаята, в която го държаха. Разбира се, той не знаеше за антената, увита около черепа му или за чиповете, прикачени към сензорните и двигателни центрове в мозъчната му кора. Дори и да знаеше не би ги разбрал, както и всичкия софтуер, работещ в центровете за данни в Делхи, Ню Йорк и Берлин, с които бяха свързани.
Те продължаваха да го хранят и той продължи да се връща. Всичко което трябваше да направи, за да се нахрани бе да отиде в стаята на Кулдиип. Дори си бе намерил уютно ъгълче в стаята, между топлата, бръмчаща машина и стената. Беше абсолютно точното място, където можеше да се свие бездомен, кафяв пес като Шеру. След като го видя няколко пъти да прави това, Кулдиип му постави постелка там. Това беше последното нещо, от което се нуждаеше, за да се превърне ъгъла в идеалното място за спане. В сравнение с живота му на улицата, това беше нещо наистина хубаво. Всичко беше хубаво. С изключение на сънищата.
Днес сънят започна веднага щом той се сви за сутрешна дрямка.
В съня той седеше под свещено фикусово дърво, до пътека, която се виеше по стръмен склон към един поток. Някой някога беше павирал пътеката с бетон, после дъждовете са отрязвали парченца от него всяка година и сега тя беше просто разбита каша от цимент и камъни. От другата страна имаше група къщи, малки тухлени навеси, разпръснати надолу по хълма.
Шеру обичаше да седи там, под дървото. Идваше тук от дълго време. Всеки ден много хора идваха и минаваха по пътеката, ниски, тъмни мъже и жени на малки групи. Мъжете носеха инструменти през рамо, жените носеха малки чанти или нищо, а децата бяха с училищните си униформи. Когато се връщаха, някои от мъжете миришеха на боя. От време на време ще мине някой по-едър мъж и тези мъже най-често миришеха на сапун. Повечето хора го игнорираха, както хората пренебрегваха всички улични кучета в Дехрадун, но от време на време някой му даваше бисквита. Веднъж, преди много дни, едно от малките момичета се беше затичало в синята си училищна рокля, носейки купа с хляб, напоен с мляко. Спомни си вкуса на каймака върху хляба, неговата текстура, начина, по който го почувства в устата си. Тя бе тази, която започна да го нарича Шеру.
Целият разказ >>
Също така го има публикуван в този сборник: https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-12-br-2-e-spisanie/
Няма коментари:
Публикуване на коментар