Миналата година бях писла някъде за книгите, които бях чела през годината и които най-много ми бяха харесали. Сред тях бяха и тези на Елена Феранте, особено "Дни на самота", която прочетох първа. Както писах и тогава: харесвам безпощадните (особено към себе си) разсъждения на героите.
Прочетох част от книгите й след като по случайност попаднах на филма "Изгубената дъщеря" с Оливия Колман и Джеси Бъкли.
Сега пък пак слуайно се натъкнах на това видео за самоличността на Феранте, стана ми интересно и реших да го преведа ( не е съвсем едно към едно ):
"Когато потърсите в гугъл коя/кой е Елена Феранте обикновено излиза снимка на възрастна, слаба жена. Това не е Елена Феранте, това е американския преводач на Феранте - Анн Голдстийн.
Има един италиански журналист Клаудио Гати, които работи за бизнес списанието: ilsole24ore.com и който, правейки разследване, следва логиката и се появяват имената на доста знаменитости. Сред тях е и Анита Раджа. Тя е наполовина италианка, наполовина германка. Преводач от немски, а също е, по-точно била е, начело на Библиотека Гьоте (Библиотека Европа) в Рим. Никога не е публикувала нищо свое, така че няма с какво да се направи сравнение. Но тя е омъжена за Доминико Старноли - италиански романист, който е публикувал около 20 романа.
Има няколко знака, които сочат, че зад името Елена Феранте може да е Доминико Старноли и/или съпругата му:
Той е роден 1943 г. в Неапол, също като Феранте и е израсъл в много беден квартал, където боят е бил най-честата комуникация с децата. Също както за двете момичета от „ Гениалната приятелка“ на Феранте.
Има една италианска дума, която само двама живи, италиански автори използват (другите двама, които са я използвали са починали преди около 100 години) и това е „inapolebile” (не съм сигурна за изписването), което означава „неотменим“. Това не е много често срещана дума и можете да я намерите само в два романа – единия от Феранте и другия от Старноли.
Имаме Доминико Старноли и Нино Сараторе (герой от книгата „ Гениалната приятелка“ на Феранте). Доминико е официалното име на писателя, но приятелите и съпругата му го знаят като Нино, а Сараторе е анаграма на Старноли на италиански.
През 1992 г. излиза първият роман, зад който стои името Елена Феранте и това е „Тягостна любов“. Същата година Д. Старноли също издава роман, наречен „ Via Gemito”. Ако ги разгледаме заедно, ще видим, че романът на Феранте е женската версия, женската гледна точка на този на Старноли. И може би нещата са тръгнали от там, тогава му е хрумнала идеята въобще за псевдонима и всичко останало. Решили са да пробват как ще се приеме от публиката и какво ще стане. Може би така се е случило.
Има един професор, неговото име е Лорето, работи за университета в Рим и той е създал софтуер, който анализира текстове и може да ги сравнява. Той не обръща внимание на стила или темата, а просто чисто техниески сравнява „ДНК“-то на текста – буквите, знаците, подредбата им и т.н. Първите два текста, които сравнява са на Арнон Грюнберг и Марек Ван Дер Якт. Бързо установяват, че текстовете са писани от един и същ човек. И да, Грюнберк казва за Марек, че той е неговото Друго Аз. След това решават да пробват с текст на Феранте и го сравняват с текстове от 25 други романисти, които се счита че биха могли да са Елена Феранте – жени и мъже. Сред тях е и Паоло Джордано, вероятно го познавате със „Самотата на простите числа“. И кой се появява най-отпред: Доменико Сардоне. Така че, това е доста добро доказателство.
Възможно е съпругата му да му помага, много е вероятно. Може да е съвместна работа. Дали има значение? Не. Просто е забавно да знаем. Дали всичко това омаловажава книгите на Феранте? Не. Забавно е да се опитваме да отгатнем."
Няма коментари:
Публикуване на коментар