От "Корабът на глупците" от Себастиан Брант

1494 г.

Човек препуска в сто държави,

та белким някак се избави

от женските проклети нрави.

* Рисунка: Вещици на метли, 

миниатюра от 1451 г., Уикипедия

За злобните жени

И в пролога си споменах

почтените жени: аз тях -

повтарям ви сега – не бих

обидил с нищо в своя стих!

Ала наясно съм, че сам

заслужил бих позор голям,

ако мълча, като че ли

не съм видял женища зли.

Кога позорът е улисал

една жена с разумна мисъл?

Тя с нея някой гневен мъж

възпирала е неведнъж -

известно е надлъж и шир

как Естир стопли Асуир;

от Авгея бе изтрит

за миг гнева на цар Давид.

Но от женищата проклети

не чакай хубави съвети –

отряза Ирод затова

Кръстителовата глава;

цар Соломон заради жени

от идоли се заплени...

Добре известно е, че всяка

жена превръща се на сврака

и се заяжда, и се въси,

и сипе хули към мъжа си

дори когато той споделя

смирено брачната постеля -

направо идва му до гуша

проповедта, която слуша!

Рече ли пък да се обади,

веднага тя със зли тиради,

с брътвежи, с ругатни, с лъжи

побързва да го унижи.

Ах, кой ли мъж не си изпати

от тия женоря устати!

Цар Амфион принуден бе

децата си да погребе.

И Йосиф бе злочест, горкия,

заради женска проклетия.

За най-необуздан се смята

бесът, вселил се у жената;

така дори лъвица не е

способна да се разбеснее,

когато в ширните савани

невръстните си рожби брани -

далеч по-бясна и от нея

била е някога Медея!

Задълбочим ли се съвсем,

не можем и да отреем,

е трудничко ще забележи

човек в света по-страшни мрежи

от женските – те само чакат

да се изтърси в тях глупакът!

Днес три неща света дълбаят

(четвъртото ще му е краят!):

слугите, станали стопани,

глупците, дето са пияни -

и всяко свързване с една

свадлива, груба, зла жена!

А висша глупост според мен е

един вдовец да се ожени

за някогашната слугиня -

той цял живот ще се проклина!

Но ме подсеща паметта

сега за още три неща –

жената, нивата и ада:

каквото им дадеш, пропада,

понеже ни едно от трите

не би могло да се насити!

А други три неща докрая

не бих могъл да разгадая

(четвърто има пак, но нека

стои далеко от човека!):

орела, литнал в синевата,

пълзящата змия по ската,

ей онзи кораб сред морето

и мъж, по-глупав от детето!

С такъв неясен ход, уви,

днес не една жена върви,

макар да се кълне горещо:

„Съвсем не сторих лошо нещо!“.

Прилича ми жената щура

на потрошена капандура,

чиито процепи към нас

довяват зиме сняг и мраз.

Ако в едно и също рало

вървиш с женище побесняло,

заради мъка като тая

навярно ще отидеш в рая.

Добре помни, че Агрипина

и днес е напаст за мнозина

и че ужасно лоша зестра

е злият нрав на Клименестра.

*На всички горки пострадали