"Изкуството се състои в подбора на детайлите. В реалността дори да си въртим главите и очите на сто и осемдесет градуса, си оставаме безволеви камери. Притежаваме широки лещи и заснемаме всичко мярнало се пред нас. Паметта извършва селекцията, но това не е подбора на литаратурното повествование. Паметта ни е естетически неталантлива."
За описанието на "ненужни" детайли и реалистичния стил:
"... животът винаги съдържа неизбежно излишество, разточителство, селения, в които съществува нещо повече от необходимото - повече вещи, повече впечатления, повече спомени, повече навици, повече думи, повече щастие, повече нещастие...
Тези детайли... не съдържат ключова информация. Биха присъствали за правдоподобност. Смисълът им се състои именно в безсмислието им... Понякога прахоснически оставяме лампите в стаите да светят, не за да докажем, че съществуваме, а защото излишеството само по себе си наподобява живота, по някакъв необясним начин вдъхва усещане за живот."
За литаратурните герои:
"Смятам, че романите са несполучливи не когато героите не са достатъчно задълбочени и пълнокръвни, а когато не успяват да ни научат как да се приспособим към конвенциите им, не успяват да разпалят жажда за героите си на своето ниво на реалност."
Много ми допадна това. Не е нужно да знаеш всичко за героя, той може да е схематичен и контурен, но когато се появява на точното място, с точните качества това го прави убедителен - както скицата, карикатурата или шаржа са не по-малко (дори повече понякога) ценни от една цветна ралистична картина.
Същата глава започва с препоръка към начинаещите писатели като упражнение в описването на герои да започнат с описание на снимка т.е. статични образи. Това мисля, че е добро упражнение не само за начинаещи писатели. Особено старите снимки толкова лесно се превръщат от статични в динамични, точно защото са черно-бели. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар