“Човек е 70% вода. Останалото е страст.”Неизвестен мислител
Когато дойде да разгледа квартирата очите й направо залепнаха за нея. Странно беше, защото апартамента бе почти мини – обзаведени със стари мебели малка кухня и стая, и ... тази баня - голяма, почти колкото стаята с прекрасна, бяла, блестяща вана в единия й край.
Формата й бе съвършена – като малък бик албинос насред арената, очакващ своя миг.
Металните крачета стояха здраво на земята, но тя знаеше, че те могат да я отнесат много далеч. Само да развърти сребристите кранове...
Гласът на хазяйката я извади от унеса. Да, разбира се, че ще я наеме. Кога може да се нанесе? Още утре? Страхотно! Да, разбира се, че ще предплати. Ей сега, даже, ще изтича да изтегли пари... Не, няма нищо за притеснение - сега носи парите, а утре сутрин багажа си. От кога си мечтаеше за подобна квартира - малки уютни стаи и една огромна вана, в която да си почива вечер.
На другия ден пренесе куфарите си от общежитието, купи си закачалки и напълни дъбовия гардероб. Наложи се да си купи и чаршафи, и още някои необходими неща, не забрави и за препаратите, с които се канеше хубавичко да изтърка ваната и да й се наслади още същата вечер. Едва довлачи торбите с покупки, изсипа всичко на земята и щастлива занарежда приятното си, ново, единствено нейно местенце.
Вече почти се стъмняваше, когато тя огледа подредените стаи и с въздишка на доволство се опъна в оръфания фотьойл в кухнята. Бавно и с удоволствие отпи от топлия шоколад и усети как мислите й я теглят към банята. Кой ли е живял тук преди нея? Сигурно вече не е сам, щом е изоставил такава уютна бърлога. Тя заряза чашата и отиде до лъснатата вана – изглеждаше като току-що купена, без нито едно петънце или потъмняване, идеална, почти нереално бяла. Прокара бавно ръка по гладката й повърхност, наля малко пяна и аромати от едно шишенце, и пусна водата. Докато ваната се пълнеше тя хапна, взирайки се през прозореца, една ябълка и отиде да се съблече. Приятният звук на течащата вода я накара да се отпусне още преди да се потопи сред мехурчетата.
Водата беше леко гореща и накара кожата й приятно да се зачерви. Мехурчетата дразнеха носа й, но и носеха приятния аромат на грейпфрут. Тя повдигна глава върху подложената под тила си хавлия и затвори очи. Движеше леко стъпалата и китките си във водата, и се разтапяше от блаженство. По челото й се появиха ситни капчици пот и малки кичури от косата й залепнаха по слепоочията и бузите й. Чувстваше се невероятно. Всички мисли в главата й се превръщаха в бледи, ароматни грейпфрути, пълни с въздух, които бавно падаха надолу и се сливаха с ухаещата пяна във ваната. Тя дори не усети кога се унесе...
...Някакъв странен дразнещ шум я събуди. Тя разтърка очи и мокротата я подразни – не бе свикнала сутрин да се събужда на мокро. Отвори очи и почти изплашена видя, че още лежи във ваната. Скочи рязко, все още топлата вода се разплиска по пода и тя изтича в стаята, където будилникът й упорито звънеше за работа.
Вечерта, въпреки лекото безпокойство, което се бе утаило в гърдите й, желанието пак да напълни ваната надделя. Изми я старателно и докато я изплакваше със студена вода й се стори, че повърхността от вътрешната й страна е някак странно топла. Сякаш излъчваше своя вътрешна топлина, като живо тяло. Тръсна глава и усили струята. Въобразяваше си. Кой знае откъде минаваха тръбите за топлата вода и караха въображението й бясно да препуска в нищото... Все пак й стана неприятно и на излизане запали всички лампи в банята. Водата отново заплющя и превърна ароматите в безброй мехурчета...
Сутринта се събуди отново във ваната.
На следващия ден също.
След седмица вече ходеше с ръкавици на работа, защото кожата на ръцете й приличаше на сюнгер. Не можеше да спре да мие и пълни ваната, и после да лежи в нея с часове. Гледаше подпухналото си тяло в огледалото и чак й ставаше противно, но дойдеше ли вечерта неизменно търкаше с длан топлата блестяща повърхност на ваната и после лягаше в уханната й прегръдка. Вече дори не ядеше преди това. Ядеше във ваната. Пиеше във ваната. Четеше във ваната. Говореше по телефона във ваната... Беше донесла една малка масичка от стаята и бе натрупала на нея всичко, каквото й беше необходимо, за да не става от момента, в който се потопи във водата.
Една вечер след като бе изпълнила ритуала с чистенето и вече от час лежеше в топлата вода, този път с мирис на лимон, долови някакво странно усещане по върховете на пръстите на ръцете и краката си. Като изтръпване, едва доловимо боцкане и пощипване.
В началото не му обърна внимание, но после усещането се засили и в един момент дори не чувстваше пръстите си. Вдигна едната си ръка и видя, че върховете на пръстите й, до края на най-горните фаланги, почти са изчезнали и приличат на много рехава пореста гъба с големи дупки. Пред очите й те се разпаднаха съвсем и паднаха като пяна във водата, а порестата материя бързо обхващаше ръцете й към китките... Тя изпищя и понечи да се изправи, но не можа. Вдигна крак във водата и видя, че с него се случва същото. Закрещя и се замята бясно във водата. Не усещаше болка, но това не правеше нещата по-добри. Не знаеше какво да прави. Нищо не й хрумваше - не можеше да се обади, не можеше да се бори, не можеше да избяга... Единственото, което й идваше на ум бе да извади запушалката от канала, за да се отърве от смъртоносната пенеста вода. Тя се придърпа напред, доближи глава до синджира и го дръпна със зъби. После се отпусна в топлата "супа".
Последното, което видя бе как заедно с водата и пяната, самата тя вече само пяна, се плъзга към дупката на канала и пропада в него.
На другия ден някой изчисти ваната.
Бел. ав. Ако аз имах вана това нямаше да е измислица. :))
