Зелената лампа

Александър Грин

I.

В Лондон през зимата на 1920 г., на ъгъла на Пикадили и една напречна уличка, се спряха двама добре облечени мъже на средна възраст. Те току-що бяха напуснали близкия скъп ресторант, където бяха вечеряли, пили вино и се бяха забавлявали с актрисите от кралския театър “Друри Лейн”.
Сега вниманието им беше привлечено от неподвижно лежащия, зле облечен, около двадесет и пет годишен човек, около когато беше започнала да се събира тълпа.
— Стилтън! – презрително каза пълния джентълмен на по-високия си приятел, виждайки, че той се бе навел и се вглеждаше в лежащия. – Честна дума, не си струва да се занимаваме толкова с тази отрепка. Пиян е или мъртъв.
— Гладен съм... и съм жив. – промърмори нещастникът, леко надигайки се, за да погледне към Стилтън, който се беше замислил за нещо. – Бях припаднал.
— Реймер! – каза Стилтън. – Ето случай да се повеселим. Хрумна ми нещо интересно. Омръзнаха ми обичайните развлечения, а добре можеш да се забавляваш само по един начин: като правиш от хората играчки.
Тези думи бяха казани тихо, така че лежащия, сега облегнал се на оградата, човек не можа да чуе нищо.
Реймер, на когото му беше все едно, презрително сви рамене, сбогува се със Стилтън и замина да прекара нощта в своя клуб, а Стилтън с одобрението на тълпата и с помощта на полицая, помогна на бездомния човек да седне във файтона.
Екипажът се отправи към една от механите на Хайстрийт. Беднякът се казваше Джон Ив. Той беше пристигнал в Лондон от Ирландия да търси работа. Ив беше сирак, отгледан от семейството на лесничей. Освен завършено начално училище нямаше никакво друго образование. Когато бил на 15 г. неговия благодетел починал, а порасналите му деца заминали – кой в Америка, кой в Южен Уелс, кой в Европа и Ив известно време работил при един фермер. После му се наложило да работи като миньор, матрос, слуга в механа, а на 22 години той се разболял от пневмония и излизайки от болницата решил да потърси щастието си в Лондон. Но конкуренцията и безработица скоро му показали, че не е хич лесно да си намери работа. Той нощувал в парковете, на пристанищата, гладувал, отслабнал и бил изправен на крака от Стилтън, собственик на складове в Ситито.
На 40 години Стилтън бе опитал всичко, което може да си позволи за пари един ерген, незнаещ що е грижа за храна и подслон. Той имаше състояние от около 20 милиона паунда. Това, което той беше намислил да направи с Ив беше пълна глупост, но Стилтън много се гордееше с хрумването си, защото притежаваше слабостта да се смята за човек с голямо въображение и хитра фантазия.
Когато Ив пийна вино, хапна добре и разказа историята си, Стилтън заяви:
— Аз искам да ви направя предложение, от което очите ви веднага ще заблестят. Слушайте: аз ще ви дам десет паунда при условие, че утре вие наемете стая на една от централните улици, на втория етаж, с прозорец към улицата. Всяка вечер точно от пет до дванадесет часа, на перваза на един от прозорците, но винаги на един и същ, трябва да стои запалена лампа, покрита с зелен абажур. Докато лампата е запалена вие не трябва да излизате от там, да не каните никой и с никой да не говорите. Накратко казано, работата не е трудна и ако се съгласите да я вършите аз всеки месец ще ви изпращам по десет паунда. Няма да научите името ми.
— Ако не се шегувате – отговори Ив, страшно изумен от предложението. – аз съм съгласен да забравя даже собственото си име. Но кажете, моля, колко дълго ще трае това мое благоденствие?
— Не се знае. Може би година, може би цял живот.
— Още по-добре. Но, ако смея да попитам, за какво ви е необходима тази зелена светлина?
— Тайна! – отвърна Стилтън. – Велика тайна! Лампата ще служи като сигнал за хора и дела, за които вие никога нищо няма да узнаете.
— Разбирам. Тоест нищо не разбирам. Добре, давайте и знайте, че утре на посочения адрес Джон Ив ще осветява прозореца с лампата.
Така се осъществи тази странна сделка, след което бродягата и милионера се разделиха напълно доволни един от друг.
Целият разказ >>