Книгата остави противоречиви мисли и чувства в мен. Ще трябва да я прочета още веднъж. Това, което сега мога да кажа е, че когато я започнах ми бе трудно да я чета. Стигнах до някъде и я оставих за известно време, което не зная дали се дължи на самата книга или на моето променливо желание за четене. Но наистина в началото не ми беше особено интересна, имах други очаквания. После, като гледам от отбелязванията някъде от около 80 стр., я зачетох бързо и по много – 270 стр. е. Това, което мога да кажа като обобщение е, че както "Прекрасният нов свят" и тази книга създава удивителното впечатление, че е писана днес, макар да е от около 1939 г.; заедно с това обаче оставя и чувството, че сюжетът й е някак изкуствен и като не съвсем добър декор на мислите и разсъжденията, които Хъксли е искал да изкаже, макар те да са ценни, дълбоки и разнопосочни. Това, че имам желание да прочета книгата отново е все пак знак, че ми е харесала, въпреки недостатъците си. Не знам защо толкова малко преведено има от Хъксли и по какви точно критерии е избрана тази книга за превод, дано скоро има и други.Цял ден слушам за разни светивалентински предложения и затова избрах този откъс:)
"... и тъй като Ной не бе тема, която би понесла кой знае колко разсъждения, реши да се съсредоточи върху разговора за секса, който бяха водили с господин Проптър. Започнаха с обърканите му идеи за това що е нормално сексуално поведение – нормално не в статистически смисъл, разбира се, а нормално в онзи абсолютен смисъл, който се отнася и до идеалното зрение или необезпокояваното храносмилане. Кое сексуално поведение е нормално в този смисъл на думата? При което господин Проптър му отвърна: Нито едно. Все пак трябва да има някакво – запротестира той. Щом на животинско ниво може да се проявява доброто, следва да има и някакъв вид сексуално поведение, което да е абсолютно нормално и естествено, така както съществува абсолютно нормалната и естествена храносмилателна дейност. Но сексуалното поведение на човека, отвърна господин Проптър, не е на едно и също ниво с храносмилането. Правенето на любов при мишките например може да се каже, че е на същото ниво, на което е и храносмилането им; тъй като целият процес протича инстинктивно, или, другояче казано, се контролира от физиологичните сигнали на тялото – същите онези физиологични сигнали, които координират дейността на сърцето, белите дробове и бъбреците, регулират температурата, захранват мускулите и ги карат да вършат онова, което централната нервна система изисква от тях. Телесната дейност у човека се контролира от същите физиологични сигнали; и именно тези сигнали на животинското ниво се проявяват като добри. При човека обаче сексуалното поведение се намира почти извън юрисдикцията на тези физиологични сигнали. Те контролират единствено клетъчната дейност, която прави сексуалното поведение възможно. Всичко друго е неинстинктивно и се състои на чисто човешкото ниво на самосъзнанието. Дори когато човек смята, че сексуалността му е изключително животинска по своята същност, той все още се намира на човешкото ниво. Което ще рече, че продължава да съзнава мислите си и да се ръководи от думи – а има ли думи, по необходимост има и спомени, и желания, и преценки, и въображение. Неизбежно е присъствието на миналото и бъдещето, на действителното и въображаемото, на съжалението и очакването, на доброто и злото, на достойното и недостойното, на красивото и грозното. При мъжете и жените дори най-видимо животинските изяви на еротичност са свързани с някои или всички тези неживотински фактори – фактори, инжектирани във всяка човешка ситуация чрез съществуването на езика. А това означава, че няма нито един тип човешка сексуалност, който да може да се нарече "нормален" в смисъла, който приписваме, когато говорим за нормално зрение или нормално храносмилане. В този именно смисъл всички видове човешка сексуалност са строго ненормални..."
И още от Лебедът
Няма коментари:
Публикуване на коментар