Кит

За разлика от мен Той винаги сънува интересни сънища. Как могат да се сравнят моите улици и коридори с неговите динозаври от космоса, годзили и всякакви други същества.
Един ден сънува, че ще гледаме кит в ямата за пречиствателната станция – караме с колички части от кита до мястото и после го сглобяваме като картинка от кубчета и пълним с вода.
Смея се, става ми интересно, както всеки път, замислям се за разни подробности.
И има защо, защото на сутринта откриваме, че в ямата наистина има кит. Не на парчета, цял. Малък кит кисне в калната вода в изкопа.
- Какво е това? - пристига веднага дядо Благо, съседът. – Прасе ли сте си взели? Кочина трябва, тук не е добре.
- Ще умре, – говоря си аз – колко може да издържи в тая кал?
- Трябва да проверим какъв вид е. – казва Той.
- Какво значение има, това как ще помогне, как ще го спаси?
- Ами интересно ми е.
- И на мен ми е интересно, ама нека първо помислим да го спасим. Може да го преместим в басейна на центъра. Ще го напълним с вода.
- Да, и как ще го преместим? И после какво...
- Не знам, тичай да питаш за камион! – крещя аз и се втурвам към басейна...
След половинчасово издирване на хората, занимаващи се с басейна и още толкова преговори, в които звуча така че и аз не бих си повярвала, се уверявам че в басейна тече обикновена, а не минерална вода и в този момент се сещам, че би трябвало да е и солена.
Преди да направя следващия спринт до магазина се връщам, за да проверя как е китът, защото имам силни съмнения, че може да оцелее в калта.
Край ямата няма хора и това, което виждам ме кара да се подпра на стената и да седна на ръба. Китът го няма, останали са само големи кости. До тях, добила формата и размерите на балон стои черно-бялата ни котка и се ближе усърдно...

Нещата се развиха от самосебе си мълнениеносно някак. :)