Макс Фриш
Най-простият отговор е отговорът на Фокнър: за да си печеля хляба. Това е въпрос за мотивите, а много от тях вървят успоредно един с друг. На първо място мотивът за играта: както децата си играят в пясъка или с телена жица, която едно дете си намира и изпитва удоволствие да я огъва. Друг мотив би бил "да нарисувам дявола на стената", като по този начин изтласквам тревогата си, отчаянието, грижата. Праисторическите художници приковават към стената животното, от което се страхуват. В литературата са описани много самоубийства, а писателите невинаги са се самоубивали. Изобразяването на нещо ви позволява да не го извършите.
Друг мотив: във въображаемия свят се осъществява желание, което в действителността не може да се осъществи. В детството си бях обладан от мисълта, че ако успея да си представя с подробности едно момиченце на моята възраст, то ще ми принадлежи. Нищо не се получи.
Трети: преживяваме света като непрестанно изплъзващ се и искаме да го задържим. Вероятно този мотив е от най-древните. Когато съм на някое място, което вече няма да видя, аз го описвам. Така задържам нещо, което съм преживял.
Четвърти: желанието и необходимостта от общуване.
И накрая, мотивът за отговорността към обществото.
Хайнрих Бьол
Обичам да пиша, изпитвам радост да изграждам. Сюжетът, съдържанието, посланието се раждат от всичко, което преживя моето поколение. В някакъв смисъл съдържанието ми е дадено наготово, то винаги идва като подарък. Което не означава, че сюжетът е нещо повече – подаръкът е винаги нещо хубаво. Ала читателят трябва да "завоюва" този подарък (ако си послужа с една малко по-патетична дума), да го постигне по принудителен път, тоест той е принуден да приеме формата, да проникне в нея: както формата, така и съдържанието го изискват. Но повече от всичко писането е просто желание да сътвориш нещо.
*Препоръчвам "Хомо Фабер" и разказите на Хайнрих Бьол.
Няма коментари:
Публикуване на коментар