Защо пишете? - Уилям Гас

Пиша, за да обвиня човечеството. Макар че не очаквам моят обвинителен акт да привличе множество читатели, нито пък да бъде взет присърце. Глупаво би било да вярвам, че горката дума ще промени дори едно-единствено отношение или ще предизвика дълбокото разкаяние на нечия съвест. не съм в състояние да погълна толкова храна, че като повърна да залея цялата земя. Изливането на яростта може да е причина за писане, но тя не е моята. За мен писането във всички свои форми и прояви е също тъй измамливо и трудно, какъвто е самият живот и както него това занимание не носи утеха. Остава резултатът. Но какъв е резултатът от живота? Шепа тор. Какъв е резултатът от писането? Потъмняла хартия. И все пак пиша, защото живея с надеждата, че един ден, върху една или друга страница от моите книги, думете сами ще си намерят компания, която им подхожда - ако не за вечността, поне за няколкото летливи мига. Обичам да си представям как някои от тези думи се държат за ръце и се топлят едни други в чернотата.
Да извърша добре дори нещо дребно, да добавя поне следа от честност и доблест в този безчестен и безстойностен свят - това е единствената ми крехка утеха. В сянката на злокобното бъдеще пред нас тези трошички красота не могат да оцелеят; и все пак ще действам според повелята на моя дълг; това е удовлетворението ми - горичово като сол.

*Чела съм някакви откъси и други откъслечни неща от Уилям Гас. Не знам защо няма цяла книга издадена на български.

"Of the colors, blue and green have the greatest emotional range. Sad reds and melancholy yellows are difficult to turn up. Among the ancient elements, blue occurs everywhere: in ice and water, in the flame as purely as in the flower, overhead and inside caves, covering fruit and oozing out of clay. Although green enlivens the earth and mixes in the ocean, and we find it, copperish, in fire; green air, green skies, are rare. Gray and brown are widely distributed, but there are no joyful swatches of either, or any of exuberant black, sullen pink, or acquiescent orange. Blue is therefore most suitable as the color of interior life. Whether slick light sharp high bright thin quick sour new and cool or low deep sweet dark soft slow smooth heavy old and warm: blue moves easily among them all, and all profoundly qualify our states of feeling."
'On Being Blue: A Philosophical Inquiry" by William H. Gass

https://www.theguardian.com/books/2014/mar/15/william-h-gass-being-blue-brian-lists-dillon