Слънцето се спуска бавно и оцветява тревите в златисти оттенъци.
Жълто-черният Тайгър Мот кръжи над него като огромна оса и плаши соколa, дебнещ зайците. Спуска се все по-ниско. Иска да се рее като жива птица. Съзнанието на Джофри Де Хавиланд, поставено преди смъртта му, някъде дълбоко там между двигателя и системата за запалване, вярва че е открило безметежното безсмъртие. Соколът трябва да улови нещо, за да оцелее още един ден. Зайците се плашат от шума. Птицата се стрелва към натрапника и перката се чупи. „Молецът“ застива за миг и после пада стремително надолу след мъртвото тяло на сокола.
Няма коментари:
Публикуване на коментар