*Започнах да се впечатлявам повече от поезия, явно наистина остарявам... или по-скоро остарях миналата година, сега ще да... улягам (не обичам хич тази дума).
Всъщност наистина ми хареса само стихотворенето "Не съм затворен кръг", странно че подареният ми сборник, където го прочетох не е упоменат в Уикипедията ("Не съм затворен кръг", Александър Вутимски, 1983, Пловдив, изд. "Христо Г. Данов"). Филмът ми допадна доста, както и песента "Оранжевият бар", в това изпълнение, която е по текст на Вутимски също.
Радостен монолог
Не съм затворен кръг -
Стоя пред цялата безкрайност на света
И сутринта, и вечерта.
Аз слушам как земята диша,
усещам как се движи,
как се зараждат бавно и растат
децата, ручеите, пъпките.
Над мен отхожда слънцето на път.
Минавам между много стъпки -
и сутринта, и вечерта.
за да се върна пред безкрая на света.
Не съм затворен кръг.
Няма коментари:
Публикуване на коментар